BIGFISH РЕПОРТАЖ

Когато денят си личи от сутринта

Когато денят си личи от сутринта

Ако някой ви каже, че денят не се познава от сутринта, пратете го по дяволите или до най-близкото фото-студио, където да се снима. Ако ви е достатъчно близък, теглете му една майна или махнете с ръка с думите „Оди се снимай“.

В нашия случай сутринта бе на ГПКК Кулата, където колегата и приятел Ивайло Янков установи, че си е забравил личната карта в София, което на практика означаваше край на първоначалните планове за риболов на река Ангиста отатък границата с Гърция. Което още един път затвърждава максимата, че животът е това което ни се случва докато ние упорито си правим планове.

И така въпросната сутрин не бе никак благоприятна с оглед целта ни – риболов. Опитахме се да променим външната политика на България за десетина минути, но въпреки опитите ни на място да влезем в Шенген, с което да премахнем и границите, нещо не ни се получи дипломацията.

Както и да е, така или иначе Ивайло Янков и останалите от неговия автомобил трябваше да се задоволят с риболов на Струма или някъде наоколо в югозападна България. Както се казва, за можещите Струма може винаги да бъде като река По в Италия. В риболова няма млади и стари, има такива с лични карти и нелегални пътници.

Четиримата законни пасажери продължихме към Ангиста, но плановете ни бяха едно, а живота ни поднесе на тепсия гъста като гръцко кисело мляко мъгла, която леко ни попречи да намерим търсената от нас крайна точка. Може би поради приликата с Христо Стоичков, нашият шофьор Славчо срещаше разбиране сред гърците, които вежливо на северногръцки жаргон на няколко пъти ни пращаха в различни неизвестни посоки докато в един момент ние вече бяхме на Ангиста и то точно там, където трябваше да бъдем с неуспешния кандидат емигрант Ивайло Янков.

Отваряме една голяма скоба с неизбежния въпрос, който си задават мнозина: Защо в Гърция, а не в България?

Много е просто, колеги. Това, което сами си причиняваме, друг няма как да ни го причини.

Става дума, че отатък браздата има риба. А тук няма, защото ние не знаем сърби ли ни или ни боли. Ако нямаме самодисциплина или съзнанието ни е обзето от това да прецакаме целия свят като изловим всичката риба по всякакви начини, ще спим по-спокойно. Не ИАРА, а терористите от ИРА да наемем, няма да има оправия срещу бракониери и друг вид незаконни риболови. И сега ако отидете на Струма ще видите тройкаджиите месари да „чешат“ скобарите, които на всичкото отгоре не притежават никакви вкусови качества. Където и да отидете, пак ще се натъкнете на мрежари и бомбаджии. Ако не спрем сами, няма кой да ни спре. Това е като чистотата в София. Ако не си хвърлите обелката от банан или опаковката от вафла в кошчето, не Фандъкова, а на Фандъкова лелинчо и няма да може да ни изчисти улиците и площадите. Сега в София, скоро и в други градове – положението е еднакво навсякъде, а ние на първо четене обичаме да „сервираме храна“ на кмета. Така че няма как българските водоеми отново да станат привлекателни, ако сами не се погрижим за това. Гърците няма да дойдат тук да ни показват как се спазват закони. На тях на им пука. Те искат да вземат нашите пари, които сме си приготвили за удоволствието, наречено риболов и го правят успешно. Затваряме скобата със забележката, че климатичните условия лееееко накланят везните в полза на Гърция.

Река Ангиста, както мнозина нашенци вече са отбелязали е от така наречените трудни водоеми поради наличието на пресечена и разнообразна растителност в самата вода, което обаче гарантира наличието на чудесни условия за живот на щука и други хищници, както и на някои по-мирни и от Фидел Кастро рибни видове.

Ако не знаете, че няма пълно щастие, а има само пълно нещастие, е време да го приемете за един от онези неписани закони, които съпътстват ежедневието и постоянни ни карат да се усмихваме дяволито или пък да проклинаме късмета си.

Както казахме вече за белязания от лошата сутрин ден, още в първия час видяхме, че щуките не доближават размер L, камо ли търсените XL, да не говорим и за още един хикс.

Поради вече споменатата вече специфика на реката и ограничения избор на прилични места за замятане и поднасяне на стръвта, решавам да мръдна напред-назад. Напред се натъквам на българоговорещи берачи на памук и решавам да не им се мяркам пред очите, защото нямаше да им е приятно. Докато се бъхтят наведени, аз - техният сънародник, съм дошъл от България да си чеша крастата или направо да си го кажем – да си правя кефа.

Поемам в обратна посока, която ме отвежда до един мост. Наясно бях, че ако закача нещо от  L нагоре, нямам шансове да го изтегля на десет метра нагоре, но все пак гледката, състоящата се от успоредно на течението водорасли, ме погъделичка. Пускам малката рибка успоредно на растенията и чакам. От брега обаче няма никакъв шанс да пусна каракудката точно там, където според всички закони трябва да има дебнещи в засада щуки. На третото или четвъртото изтичане, както очаквах, плувката си изчезна като думата „коректност“ в партия ГЕРБ. Според правилата изчаках половин цигара време и засякох, при което „измерих“ щуката като екземпляр от приличен размер. Адреналинът траеше издърпване към мен около 3-4-5 метра. Предстояха ми обаче още два пъти по толкова хоризонтално прибиране и едва тогава немислимото теглене нагоре. И там някъде от устата ми излезе сочна и цветна псувня, което означаваше греда или така наречения неуспех. Всеки знае какви белези оставя едно такова усещане на непълноценна мисия. Връщам се при групата, която по изражението ми позна, че съм бил във филм. Веднага се сетихме за сутринта, за липсата на личната карта на границата, за мъглата, за объркания път и всичко си застана на място. Тоест денят си вървеше както си трябва – класически каръшки есенен риболовен ден.

Както казват коментаторите по телевизията, когато разказват интересен мач – и това не бе всичко.

Един от приятелите ми реши да се върне с мен на местопрестъплението, тоест на моста, от който имаш шанс да напипаш щуката, но не и да я извадиш от водата, ако е размер над един литър швепс.

Там някъде се случи това, което всъщност имаше някаква логика с оглед на сутринта. Вървейки си в едната ръка с въдица, а в другата кофа с каракудки, изведнъж се озовах на земята, като преди това хубаво си нацелих главата в един дънер. Да се чуди човек защо инстинкта ми сработи в полза на съхранение на въдицата и кофата със стръв за сметка на главата. След няколко секунди в несвяст и ужасна болка, лежейки, проснат като пране насред улицата в Неапол, попитах Георги дали главата ми е запазила своята цялост и след положителен отговор отворих очи и започнах да събирам рибките от тревата. Пет минути по-късно отокът вече порасна, след малко взе да взима застрашителни размери и интересни цветове, което означаваше край на риболовния ден за мен. Приятелите ми отбеляза по някое и друго късане, съчетано с отваряне на живарника по повод на някой породист клен, морунаж и распер.

Съвет към колегите. При такива инциденти наложете мястото с пакет замразен грах на цена около 3 евро, тъй като едва ли ще имате лед под ръка.

 

05.02.2013

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 0
  • 0

Иво

преди 234 седмици

Говедото си е говедо!

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още