Морски риболов

Морски приключения или „Упражнения по стил”

Морски приключения или „Упражнения по стил”

Здрасти, колеги, съмишленици и други пациенти, заразени от тая болест риболова. Пропускам останалите учтиви фрази, щом сте тук, на bigfish.bg, значи спокойно можем да седнем на една маса и да отпочнем приказките от рода на „пък, миналия месец, да ти кажа…”. С три-четири думи – славна отпуска, море, риби, релакс. Какво му трябва повече на човек…

Искам поне малко от малко да ви направя съпричастни на емоциите по брега край Шкорпиловци, Варненско, а понеже тук сме хора от цяла България и цял свят, ще си поиграем на упражнения по стил. Ако тук-там допускам неточности, сигурен съм, че ще подходите с разбиране и чувство за хумор. Наздраве!

Софиянецът

Копеле, поцепих ги! Мазало ти казвам, обезрибих морето! Ден немаше да не ги побъркам, казвам ти, съсипия. Откак паркирах колата, докато запалих към цивилизацията, беше гол след гол. Ма тва тиа туристите нагла работа, ти казвам. Аре, мойте, жената, начи, децата, научени, културна работа, не пречат, плацикат си се там встрани, абе – възпитание. Ма тиа другите… зае…и. Не се научиха, че тва море е да се ловят риби в него, не е за къпане. Като ти се къпе, те ти хотел, те ти басейн, къпи се, докато се накиснеш, ако щеш. Мани, че пак се ядосах. Имаше едни с плавници, пишман водолази, ми идеше да им фана шнорхелите и знаеш ли къде да им ги навра!

Първио ден се чучнах на песока по съмнало. Вдесно – пръчка до пръчка, щръкнали кат войнишки к…, калашници, значи, е-е-е, чак до носа. Там, е викам, рибата и леви-десни, леви-десни, земах километър на марш на скок и се наврях най-отдесно, тапа да бъда. Опънах, начи, такъмчетата, нагласих тапичките, нанизах по един по-рошав червей и ги заметнах къде Кавказ на другия брег на морето. Ама, де викаше Венци от един форум „се едно у варница бех фърлил”. Не пипа. Ма като ти викам, че не пипа, не пипа, бе. Не само на мене, по целио брег ни един връх не преигра. Към 8 часа чукнах две дребни иларийки, излезе вълна и водорасло и аре, чао.

И като рече нема, та нема. На другия, на по-другия ден, нема и тва е. По 2-3 рибета е така, колко да засрамим местните… В събота валя, после пък водорасло, ей, изнервих се. В понеделник се ослушвам от бунгалото – а, викам си, не се чува вълна. Щех да се задавим с кафето, запалих си цигарата откъм фаса и за една бройка да се пребием надолу по стълбите от бързане. Тука сте, викам, тука сте, риби морски, сега ще видите вие! Метам и… нищо. Бе, придърпвах, бе, от ръка, бе горе върха, бе долу, нема и нема. Завърте се по едно време некъв пич, полафихме и докато тва-онова, взе, че притрепера връхчето. Ама едно ситно-ситно, се едно преигра „старешка тропаница”. Засичам – нищо. Взех да навивам, абе, нищо, бе, сякаш и оловото съм скъсал по мидите. Тамън поех дъх да му изговоря всичко, дето ми се беше натрупало на душата, и тва напъна. А тука, а там, а по-леко, накрая излезе доброволно. Колко моя лакът, пък аз не съм от дребните. Педесе сантима (не аз, рибата). Местните поцъкаха, поцъкаха, рекоха, че било кефал и отидоха да пушат. Sofia rules, копеле!

После, кво да ти разправям, във вторник имаше е..си вълната, не можеш да метнеш. В сряда отивам наточен, разгръщам червеите (скъпо ги продават бе, по 3 кинта дозата, тия милионери станаха), те станали на сополи. Изказах си мнението по случая, че се разпищяха гларусите чак, метнах малкия на конче и оттрамбовах два километра да зема нови. В 10 часа в жегата фърлих е така, на инат. Викам на жената „Е с тия червеи ги утепах”. И докато се обърна един от плажа зе да вика „Втората, втората ти въдица кълве!” Ей, копеле, метнах се като Емо Костадинов за дузпа! Докато навивам, тоя същият човек пак вика „Другата, другата също кълве!”. „Ми, навивай, кво чакаш!”. Две се бяха закачили на неговата, вервай ми. И като рече тая риба „Ще ям!”, побърках се. Лових два часа, изпотих се, събра се народ, стана ми неудобно, сгънах и се прибрах. Към двайсе риби, човек не бива да е лаком. И така до края. Ден под 10 риби нямам, ако метна пръчките. Абе, доволно… Сега имам да зимам реванш от едни шарани на „Седмиците” и ще ходим с едни пичове за костури и бяла риба.

Местният

От тия суфиянцити чуек ина рибъ ни мой си фана. То и ги няа тая гудинъ, дье... Вудата хем ни йе топлъ, дубрей, ма разпиляна й рибътъ. Дилфини има и ги гонят, разсипват пасажа. На Морската гара у Варна бяха влезли, сичката риба съ скри.

Аз съм си от тука тъй, от Шкорпиловци съм, рекох да дода, да си фана тъй, десетина иларийки, някоя платиринка… А, дади ут началту, сабален дади дубре, напраих тъй 4-5 риби, от тях две барбунчитъ, де… Гльедъм, доди пу ино времи ино мунче, ут тез, дет пучивът тука тъй, горе пу бунгалатъ. Упъна ини пръчки, тънки, месината му и тя тънка, разредил тапичкити, абе, понаучило съ, ама с тъз тънката месина нищ няа напрай. И улоуту му льеку, пидисе грама било иноту, читирси другуту... Тука, да знайш, с по-малку ут шийсе грама ич ни фърляй… Бе, нам ко му стана на мунчету, май червите му стари бяа, идоса съ, дигнъ малкуту лапи на кончи и са скри из дюнити къде пътя. Гулямту му мунче и жина му са цапаха из удътъ, ама тъй – по-настарна, възпитани ора. Пу ино времи гльедъм, иде пак, тури черви, метна, ама по-дальечку тъй, навътри, сигур към пидисе метра, па са убърна нещу да риче на жина си. Баш пък тугаз му удари и дубре, чи идин чуек му са убади, чи кът съ фърли туй мунче, кат дръпна, ши си шчупи пръчката. Дурде навива, удари и другътъ, ма я зе оня чуек, дет му обади отпреди туй. Две извади, брау, мунчету и то инъ… И кат са почна идна риба, ма ина пудир друга, ина пудир друга. Как ги вади с тъз тънката месина, ни знам. И аз фанах тъй ощи три-четир риби, то тя са беше завъртяла дье, ама онуй мунче бая пуналуви. Питах гу утдей зелу червити, откъм зад онез новити хотели ги купилу, Пламен, дету сиди, с бяла куса идин… Кат напечи, са прибра мунчету, че то пукрай негу са беши събрал народ да гледа, май са притисни ли са, умръзна ли му… Притиснилу съй сигур, кой ши му умръзни тъй да луви, ама идно пуне двайси иларии фана, някои тъй по-гулеми, платирини. Ина цигара да имаш да ми дадеш, чи мойти свършиха, изпуших ги, дукът гу гльедъх онуй мунче…

 

Поетът

София. Работа, бързане, напрежение.

Отпуск, колата, жената, децата,багаж, оживление.

Път, пристигане, куфари, салати, ракии.

Сън, изгрев, авлиги, въдици, бакии.

Рибки, почивка, кеф, разочарование.

Триумф, опит, трофей, мечтания.

Водорасло, вълни, псувни.

Дни, риби, върхове, фенове, интервю.

Дъжд, дъга, риби, дежа вю.

Шкорпиловци, I love you!

 

Статистикът

За цифром 13 дни (и словом – тринадесет дни) на плажната ивица на к. к. „Шкорпиловци” лицето Христо Димитров постигна улов на илария, платерина и морски кефал (по сведения на местни хора). Рибите от сем. Кефалови бяха уловени на стандартен готов купен (1,50 лв от капанчето вляво от мостика, 2 лв от Пламен на сергията зад новите хотели) монтаж с 3 куки 6-7 номер, морски, с тапички (кръгли и продълговати, шарени). Червеите са закупени от двете горепосочени места, на цена от 3 лв дозата. Хр. Д. лови на две пръчки:

1) фидер Salmo среден клас на 3,60 м с твърдия връх, макара Shakеspearе, влакно Trabucco със сечение 0,20 мм, олово 50 гр, дълга капка с припоен вирбел.

2) мач Marksman на 4,20 м, акция 20-60 г, олово 40 г. Макара DAM отпреди 5 години за 30 лв, влакно със сечение 0,20 мм, марка „Некво мачово”.

И в двата случая червеят биваше оставен да виси поне на 1 см от куката, при по-расови глистове се практикуваше нанизване на последните и нагоре по повода.

Хр. Д. започна неуверено, частично възпрепятстван от личното си неумение и склонност да хвърля с 30-грамови олова, както и от непостоянното време и водораслото. След няколко дни събра информация, напипа монтажите и реализира запомнящи се улови, включително и трофейни за него морски риби (50 см, кефал според по-запознатите). Завършекът беше със стил, с платерина 42 см, с категоричен удар, скокове на рибата над водата, набиване в камъните и изваждане с помощта на вълната.

Истината

Много се бях наточил на риби, много. Дойде отпускът, а аз напрегнат, навит като пружина. Четвърта година ходим с фамилията на бунгала на Шкорпиловци, та им знаех що-годе адетите на местните представители на ихтиофауната. Но – едно голямо НО – този път отидох по-подготвен откъм пръчки и такъми. Взех си от готовите монтажи, с три тапички, куки 6-7 номер. Другите технически подробности ги има по-горе. Пинизът за мен се състоеше в това, че като се постабилизира времето, вече бях понапипал местата и пуснах на едната сопа монтаж до дъното, а на другата го обърнах и сложих оловото на поне 40 см под долната кука, за да може стръвта да седи на метър – метър и 70 см над дъното. Така облавях по-голям слой и в 80 процента от случаите едната пръчка работеше.

Друг пиниз – фиксирах тапичките с по една изострена клечка на 2 см от лопатката на куката. Кефаловите се ориентират на зрение, тапичката им е интересна и най-големите риби не бяха за устата, а ковнати отстрани, тоест, не са атакували червея, а са бутали тапичката, при което куката на мекото поводче ги е зашила уставно.

Не успях да установя разлика между ударите на продълговатите и кръглите тапички, по-скоро разликата идваше от различната дълбочина на презентиране. Ако на ниския монтаж удряше барбун (ситният нахалник сгъваше твърдия връх на фидера като същи костур), на високия се ловеше илария и платерина.

Влезе ли пасаж, става печатница, няма смисъл от две пръчки. За 2-3 часа се правят по 10-15, че и 20 риби, ама това е излишно.

На море „тепсия” рибите са разхвърляни, ударите са епизодични. На средна вълна при северен вятър морето е най-дащно. Ниското налягане пречи, ако превали и облакът отмине, става интересно. На южен вятър местните корифеи казват „Сбирай и си тръгвай”, ама не е баш така. Правих по десетина риби на ден за по два часа сутрин и вечер.

Рано сутрин кефът е от посрещането на изгрева. Рибите влизаха след 8, поне на мястото, където най-често заставах, а най-дивият риболов ми беше в един ден от 10 до 13 часа, в което време влиза и пиене на бира, къпане с децата и прочия. Като напече, сгънах и се прибрах на сянка.

При смяна на червеите и при вадене на риба се сбират оси. Не са агресивни, но веднага кацат дори върху пуснатите на пясъка огризки от червеи. Ако ги настъпите по невнимание, жилят. Хайванчета, кво да ги правиш.

Де да можеше сега пак да ме ужили пак такава оса…

19.07.2013

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 1
  • 0

Анонимен

преди 219 седмици

Браво И це и все по-големи!!!

  • 2
  • 0

rikitikitavi

преди 220 седмици

Добър репортаж на едно магическо и рибно място.
Следващият път вземи една маска и полежи с нея малко из водата без много да шляпаш. Ще забележиш как платринките имат един такъв лакатушещ маршрут там. Забележи къте пасажа се щура повечко и запомни мястото.
Отделно често пътеките на пасажите минават малко по-навътре. Към 80тина метра. Затова първоначално хвърляш 3 въдици на 20, 50 и 70метра и където клъвне там наместваш и трите. Като спре да кълве пак от начало.
наслука

  • 0
  • 0

Dodie

преди 227 седмици

Call me wind because I am abltusoely blown away. http://dehcnjfrjv.com [url=http://suseewqro.com]suseewqro[/url] [link=http://yojuomtepm.com]yojuomtepm[/link]

  • 0
  • 0

Golnaz

преди 228 седмици

It's great to find an expert who can exipaln things so well

  • 5
  • 0

Веско

преди 230 седмици

Страхотен репортаж, браво на г-н Димитров и поздравления за стила

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още