Риболов на спининг

Нейно величество щуката - Част 2

Нейно величество щуката - Част 2

Къде да търсим щуката?

Този хищник е привързан към мястото си на обитание. Зъбатата красавица е по-скоро домошар, не е пътешественик, има си собствена територия и ловни райони. Трябва да се знае, че щуката напада от засада, тя няма да гони плячката си из целия водоем, а предпочита да стои в укритие (сред водна растително, сред клоните на паднало дърво или коренище) и оттам се нахвърля неочаквано върху жертвата.

От друга страна обаче щуката следва ятата дребни рибки, които пък се местят из водоема в зависимост от сезона и времето. Все пак, като правило се държат около бреговете. В плитчините сред водните растения има множество безгръбначни и дребните рибки винаги могат да си намерят храна. Ето тези два фактора – постоянството на щуката и движението й след дребосъка влияят върху присъствието на рибата на различните места в различно време от годината.

През зимата щуката се държи в ямите или по краищата им, там, където основната й плячка прекарва студените месеци в летаргия. Хищникът излиза на плитчините под леда много рядко и за кратко, когато времето се затопли. Това е добре известно на рибарите, които я ловят със жерлици (повече за този зимен способ на риболов и има ли той почва у нас ще може да прочетете в отделен материал). През зимата жерлиците се поставят като правило над ямите, а на плиткото се избират места покрай тръстики, но само ако има слънце.

Пролетното топене на снеговете и леда носи оживление във водоема, тъй като водата се обогатява с кислород. Щуката хвърля хайвера си рано, в края на февруари – началото на март, и започва придвижването си към местата за мръстене още под леда. Нерядко се събира по плитчините, където има движение на водата, но местата за хвърляне на хайвер са добре защитените заливи.

Щом водата се постопли и започне развитието на водната растителност, щуката се пръска по реката и вече може да я търсите по обичайните й места и ловните й полета със скривалища за засада. Но що за места са това? Това са зоните, където минава границата на течението, всякакви естествени препятствия, устията на притоците, сенчести места, праговете, ръбовете на ямите и края на полетата с водни растения и лилии. Зъбатият хищник не обича особено бързо течащата вода, винаги търси по-тихи участъци, по-точно границата между течението и тихите участъци. Това не е случайно. Течението носи към щуката плячката (слаба рибка), а укритието позволява изчакване без загуба на сили и енергия.

Честно казано, схващането, че щуката обича спокойната вода, не е съвсем вярно. В закътаните заливчета със застояла вода щука през лятото няма. Трябва да се има предвид, че когато е много горещо, господарката на водоема предпочита по-хладната вода и затова можем да я срещнем около подводните извори, тъй като температурата е с малко по-ниска. Точно по същата причина щуката избягва напечените плитчини, а ако се мерне там, е по-изгрев и рано сутринта.

През лятото активността на щуката зависи и от времето. Ако е топло, а атмосферното налягане е високо, тя е по-скоро пасивна, но ако идва циклон, налягането пада и ръми дъждец, можем да очакваме удари през целия ден. Тайната на удачния щуколов през лятото е да се намерят скривалищата на рибата. Това въобще не е лесно, няма „златно правило” и трябва да се съобразите с особеностите на водоема. Ако напипате подобна точка и хванете риба, бъдете уверени, че не след дълго там ще се появи втора. Добрите места не остават дълго без стопани.

Имайте предвид, че край брега, покрай тревите и тръстиката винаги може да хванете по-дребни щуки, но едва ли подобни „трофеи” ще зарадват истинския риболовец. Едрата щука обича по-дълбоките места, коренищата и ямите зад праговете.

Затревените участъци също са обичайно място за засада. Като правило, водораслите и водните растения се простират до първата рязка дълбочина. В такова място по принцип се събира рибата, с която щуката се храни и хищникът дебне в близост. Ако няма водорасли, щуките се крият около коренища, дънери, прагове по дъното или ямки. Зъбатите обичат и водовъртежи или въртопчета зад паднали дървета, както и резки ями, особено ако над тях има дървета.

В началото на есента водата се захлажда, а термоклинът изчезва. Активността на мирната риба намалява, но щуката започва да се движи повече. Трябва да се съобразим, че мирната риба се насочва към по-дълбоките места, а щуката се движи след нея. Но пак трябва да се търсят изменения по дъното – ръбове на ями, коренища, камъни и прагове.

По малките и средно големите реки трябва да се облавят краищата на ямите и границите на течението. Щуката стои някъде там, на ръба и дебне мирната риба, която се задържа в ямата. В топлите и слънчеви есенни дни обаче дребосъкът отива да се храни в плитчините и щуката логично го следва. Най-много удари има, както и през ранната пролет, през деня, защото тогава водата е вече позатоплена от слънцето. В плитчините щуката се придържа към обичайните си предпочитания – туфи трева, покрай тръстиката и около неравности по дъното.

Част 1 Четете ТУК

Автор: Юрий Жолтишев

15.08.2013

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още