Честно казано, каракудата е много неудобна риба за улавяне на фидер. Разбира се, от ден до ден и от водоем до водоем има разлика, но като цяло е така. Рядко има целенасочени излети за каракуда на фидер.

Да започнем от избора на мястото за риболов. Веднага ще ви разочаровам, няма универсален съвет. В почти всеки водоем тази риба се събира на определени места, стига да не става дума за относително плитки езерца и язовирчета, където каракудата е доминиращ вид. В останалите водоеми обаче трябва да я търсим. Точно така, да я търсим, особено ако сме на язовир. Ако мястото е избрано неправилно, няма да ни помогне и най-скъпата захранка. Как обаче да решим къде да се спрем? Практиката показва, че каракудата предпочита зоната около бреговете, дори и да няма тръстика или камъш. Другият важен фактор е дълбочината, тъй като тази риба обича места до около 3 метра или малко повече. Ако има ями, е почти безсмислено да очакваме, че каракудата ще се храни там, съответно и кълването ще е рядко. Добре е да се потърси по-плитко място, особено във времето преди хвърлянето на хайвера. Не е излишно и да поразпитаме местните, които познават водоема по-добре. Е, не бива да се доверяваме на сляпо, току виж се намерил някой ревнив хитрец, който би ни пратил за зелен хайвер. Но като цяло, е добре да имаме вътрешна информация за типичните за каракудата места и движение.

Стигаме до захранката, а тук няма нищо ясно. Това, че на пакета пише „каракуда” не дава никаква гаранция, че ще сработи. Едрите риби са пословично капризни и могат да имат доста нелогични предпочитания. Има доста случаи, при които каракудата се влияе съвсем прилично от шарански и платикарски смеси и подминава с пренебрежение уж специалното блюдо. Точната рецепта за всеки водоем се напипва с време и повечко излети. Има и друго – много често каракудата не обича обилното захранване, особено през пролетта. Ако усетим, че ситуацията е такава, можем да разредим храната с пръст или глина или дори да се ползва само пръст, примесена с кълцан торен или бял червей.

Стръвта е от особено голямо значение, тъй като в много случаи точно тя, а не захранката, е основният фактор за успеха. Добре е да имаме поне няколко различни варианта, като се започне от вердевас, стига да го има. Белият червей е колкото универсална стръв, толкова и противоречива, тъй като на някои водоеми трофейните риби го игнорират напълно.

Със затоплянето на водата каракудата започва да се държи непредсказуемо и може да кълве на каквото си иска, като се започне от царевица и се свърши с шарански боили. Имал съм успех пелети с диаметър 6-10 мм с рибен аромат, например крил или халибут. Може да се ползват твърди пелети с монтаж на косъм или меки за директно набождане на куката. Може да кълве по-рядко, но шансовете да уловим трофей са по-големи.

Тестото или хлябът също са сред известните видове стръв, но неудобството при тях е, че често падат от куката при по-рязко замятане на дистанция. До известна степен можем да решим проблема с нанизване на пружинка на кукичката и да пробваме с паста. Не бива да се подценяват и плаващите топчета или пуканките, тъй като каракудата трудно устоява на ярките им цветове и на привлекателния аромат.

Стигаме и до така актуалните напоследък ароматизатори и дипове. Както вече споменахме, каракудата може да бъде много капризна и трябва да й предложим интересна стръв. Ако масовите ароматизатори като ванилия или карамел не сработят, не се притеснявайте да смените рязко подхода и да пробвате чесън или анасон.

Рискувам да си навлека гнева на феновете на класическия риболов на фидер, но според мен, ако ловите на поп-ъп топче, е добре поводът да е къс, около 5-7 см. По правило риболовът на каракуда на фидер не е особено интензивен и може да работите и с две по-леки пръчки, особено ако се налага експериментиране със стръвта. Не бива да се прекалява и с честото презамятане, напълно нормално е да се прехвърля веднъж на 15-20 минути, че и на половин час. Ударите по правило не идват веднага, освен ако не става дума за вечно гладните дребосъци, но те едва ли са търсената от нас риба.

Накрая нека обобщим. Нужно е да намерим правилното място, без значение как. Важно е да напипаме и стръвта. Ако кълването спре, трябва задължително да предложим нещо друго. Ако каракудата избягва хранителното петно, е добре да започнем да я търсим, като всеки път замятаме на различна дистанция. Звучи нелогично за риболов на фидер, но може да има резултат.