Риболов с фидер

Риболов на едра каракуда на фидер

Риболов на едра каракуда на фидер

Честно казано, каракудата е много неудобна риба за улавяне на фидер. Разбира се, от ден до ден и от водоем до водоем има разлика, но като цяло е така. Рядко има целенасочени излети за каракуда на фидер.

Да започнем от избора на мястото за риболов. Веднага ще ви разочаровам, няма универсален съвет. В почти всеки водоем тази риба се събира на определени места, стига да не става дума за относително плитки езерца и язовирчета, където каракудата е доминиращ вид. В останалите водоеми обаче трябва да я търсим. Точно така, да я търсим, особено ако сме на язовир. Ако мястото е избрано неправилно, няма да ни помогне и най-скъпата захранка. Как обаче да решим къде да се спрем? Практиката показва, че каракудата предпочита зоната около бреговете, дори и да няма тръстика или камъш. Другият важен фактор е дълбочината, тъй като тази риба обича места до около 3 метра или малко повече. Ако има ями, е почти безсмислено да очакваме, че каракудата ще се храни там, съответно и кълването ще е рядко. Добре е да се потърси по-плитко място, особено във времето преди хвърлянето на хайвера. Не е излишно и да поразпитаме местните, които познават водоема по-добре. Е, не бива да се доверяваме на сляпо, току виж се намерил някой ревнив хитрец, който би ни пратил за зелен хайвер. Но като цяло, е добре да имаме вътрешна информация за типичните за каракудата места и движение.

Стигаме до захранката, а тук няма нищо ясно. Това, че на пакета пише „каракуда” не дава никаква гаранция, че ще сработи. Едрите риби са пословично капризни и могат да имат доста нелогични предпочитания. Има доста случаи, при които каракудата се влияе съвсем прилично от шарански и платикарски смеси и подминава с пренебрежение уж специалното блюдо. Точната рецепта за всеки водоем се напипва с време и повечко излети. Има и друго – много често каракудата не обича обилното захранване, особено през пролетта. Ако усетим, че ситуацията е такава, можем да разредим храната с пръст или глина или дори да се ползва само пръст, примесена с кълцан торен или бял червей.

Стръвта е от особено голямо значение, тъй като в много случаи точно тя, а не захранката, е основният фактор за успеха. Добре е да имаме поне няколко различни варианта, като се започне от вердевас, стига да го има. Белият червей е колкото универсална стръв, толкова и противоречива, тъй като на някои водоеми трофейните риби го игнорират напълно.

Със затоплянето на водата каракудата започва да се държи непредсказуемо и може да кълве на каквото си иска, като се започне от царевица и се свърши с шарански боили. Имал съм успех пелети с диаметър 6-10 мм с рибен аромат, например крил или халибут. Може да се ползват твърди пелети с монтаж на косъм или меки за директно набождане на куката. Може да кълве по-рядко, но шансовете да уловим трофей са по-големи.

Тестото или хлябът също са сред известните видове стръв, но неудобството при тях е, че често падат от куката при по-рязко замятане на дистанция. До известна степен можем да решим проблема с нанизване на пружинка на кукичката и да пробваме с паста. Не бива да се подценяват и плаващите топчета или пуканките, тъй като каракудата трудно устоява на ярките им цветове и на привлекателния аромат.

Стигаме и до така актуалните напоследък ароматизатори и дипове. Както вече споменахме, каракудата може да бъде много капризна и трябва да й предложим интересна стръв. Ако масовите ароматизатори като ванилия или карамел не сработят, не се притеснявайте да смените рязко подхода и да пробвате чесън или анасон.

Рискувам да си навлека гнева на феновете на класическия риболов на фидер, но според мен, ако ловите на поп-ъп топче, е добре поводът да е къс, около 5-7 см. По правило риболовът на каракуда на фидер не е особено интензивен и може да работите и с две по-леки пръчки, особено ако се налага експериментиране със стръвта. Не бива да се прекалява и с честото презамятане, напълно нормално е да се прехвърля веднъж на 15-20 минути, че и на половин час. Ударите по правило не идват веднага, освен ако не става дума за вечно гладните дребосъци, но те едва ли са търсената от нас риба.

Накрая нека обобщим. Нужно е да намерим правилното място, без значение как. Важно е да напипаме и стръвта. Ако кълването спре, трябва задължително да предложим нещо друго. Ако каракудата избягва хранителното петно, е добре да започнем да я търсим, като всеки път замятаме на различна дистанция. Звучи нелогично за риболов на фидер, но може да има резултат.

 

02.07.2014

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 1
  • 0

Владимир Петровски

преди 167 седмици

Много добра захранка при риболова на каракудата е измислен от опитните руски риболовци . Съдържа сварен на водна баня царевичен грис към който се добавя настъргана на ренде тахан халва. Понякога каракудата проявява интерес към подобна смес.Пробвайте!

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още