Риболов на шарани

Риболов на шарани на плувка

Риболов на шарани на плувка

 

Място, захранка, стръв… А когато плувката помръдне…

 

Лятото е отлично време за риболов на шаран. Рибата се храни, особено ако времето е по-хладно, а водораслите и шаварите й осигуряват естествени укрития, в които се чувства сигурна. Едни от най-интересните места за риболов на шаран са точно тези - плитките крайбрежни участъци около треви, тръстика и крайбрежните храсти. Точно там, където повечето рибари няма да застанат и пари да им дават. А рибата ги навестява редовно, тъй като са богати на храна и никой не я безпокои.

 

Местата, където никой не лови

На всеки водоем има утвърдени места, които си личат от километри – тревата е утъпкана, има следи от палене на огън, по брега са забити стойки от пръчки, а при един по-внимателен оглед се разбира на какво е ловено, с каква захранка, на каква кука, а ако открием и някоя люспа, ще разберем включително вида и размера на рибата. Точно там обаче е малко вероятно да ни клъвне хубав екземпляр или предпазлив вид като шаран. Тези хитреци предпочитат да се държат встрани от шума, затова трябва да се огледаме за обрасли участъци, за труднодостъпни места, за надвиснали над водата дървета, храсти и т.н. Много е хубаво да намерим място с контрастни условия, например слънцето да свети срещу вас. Добрите поляризационни очила ще ми спасят от отблясъците и те няма да ви пречат, а светлината ще ви маскира от рибата, сянката ще е зад гърба ви, а не във водата. За какво да се бутате сред тълпите, много по-приятно е да сте сами. Рибата отдавна се е научила да избягва шумотевицата и застава на спокойствие. Е, ясно е, че на такива места риболовът е по-труден, но доброто оборудване решава проблема.

Огледайте се за паднало във водата дърво или за шавар. Водните твари вероятно са там, понеже имат естествена храна и добро укритие. Много рибари търсят чисто дъно, тъй като се плашат от късане и загуба на трофей, но точно пък трофеите бягат от подобни условия.

Стигаме и до захранката. На постоянно пресираните места рибарите хвърлят тонове храна, при това най-различна. Ивайло Янков от магазина на софийския булевард „Мадрид” например е пословичен със страстта си към скъпите марки и храни с кофи. Ако е за платика, килограмите отиват към десетина. Храни даже и на Богров. Но и лови, факт. Други колеги обаче замерят водата с какви ли не адски смеси и в резултат нямаме никаква представа какво точно има на дъното. Жива гаранция за неуспех. Ако преди нас някой е подхранил качествено, то рибата вече е изяла апетитното блюдо и само след няколко часа мястото е като минато с прахосмукачка. Общо взето, на добре подхранена точка каракудата може да се свърти до ден, шаранът ще загуби интерес по-бързо, а по-активните видове като платика или бабушка ще са офейкали след два-три часа и то, ако никой не я притеснява.

Ако сме имали успешен риболов на дадено място, при следващия излет на същия водоем сме склонни да застанем отново там – чист „безусловен рибарски рефлекс”. Хем знаем, че условията не са същите, но въпреки това пак там разпъваме панаира. А промените могат да ни научат на много повече за несравнимото изкуство на риболова.

 

Удобни такъми

Е, има хора, чието оборудване се побира само в тир, но повечето рибари разполагат с по пръчка-две за всеки тип риболов и правим монтажи според конкретния вид риба. Ако се огледате, ще видите, че най-масовите въдици са мачове или варианти на болонеза с дължина 4-5-6 метра, съчетани с безинерционна макара. Това е доста удачен избор за търсене на шарани около брега, тъй като можем да препипаме близките петна, но и средните дистанции. Ако авансът е правилно настроен, имаме добри шансове и срещу противник в по-тежката категория. Много рибари търсят максималната дистанция без особена причина, нито пък по някакъв ориентир, просто следват принципа „колкото по-далеч, толкова по-добре”. Това обаче означава, че захранката се разпилява и реално ефектът й се губи. Кълването е епизодично, затова е добре да храним на малко петно и да мятаме само там. Ако в ръката ни е болонеза над 6 метра, можем да ловим „на късо”, почти като с директен телескоп или щека, като обаче при борбата с рибата имаме предимството на макарата.

При по-далечно замятане и малка дълбочина е резонно да се ползва фиксирана плувка с дълга и тънка антена. Утежнението ще постави стръвта ни на дъното и ще я задържи на петното. Да, такъв монтаж няма чувствителността на щеката, но на далечна дистанция рибата е по-смела. А и разнообразието често води до добри резултати.

 

Тактика

Когато търсим едра риба, има смисъл да захраним две точки и да ги редуваме, това ще увеличи шансовете ни. Едното петно трябва да е далечно, а другото може да е около крайбрежната растителност. Ако брегът е гол, можем да подхраним на около 15 метра, но леко встрани. Все пак не много встрани, за да не се облагодетелства някой дебелокож „колега”, а и за да може да облавяме и двете точки без да сменяме позицията си. При избора на място за хранене трябва да се отчете посоката на вятъра, за да не ни отнася линията. Освен това трябва да преценим местата така, че при вадене на рибата да не минаваме върху тях, суматохата ще прогони „клиентите”. Когато ловим, точките трябва да се редуват, да не настояваме продължително на едната. Е, ако едната се отчита изключително добре, можем да пренебрегнем другата и дори да спрем да подаваме храна. Известната поговорка гласи: „От два стола – на земята”, но тук е точно обратното, като нищо можем да носим и „Две дини под една мишница”. Ако някой се съмнява, да провери как ловят майсторите по състезания.

 

Подхранване на две точки

При стандартен риболов на шаран допълнителното подхранване с топки тип „портокал” е рядко. Почти винаги храната се подлага в началото и трябва да си запомним ориентирите на точката. През лятото се залага на силно ароматни смеси, цветът се съобразява с дъното, а ако искаме подхранката да отдава продължително време, е нужно да я направим по-стегната и лепкава. Почти винаги се добавят ароматизатори и атрактанти, тъй като рибата трябва да се привлече от голямо разстояние. Щом работим на две точки, първо подхранваме онази, в която ще хвърлим повече. След подаването на тежката храна, се дохранва от ръка или с прашка. С добра прашка можем да пратим царевица или гранули дори над 20 метра. Стрелбата на бял червей над 15 метра е нож с две остриета, тъй като той е лек и се разпилява на голям диаметър. За да избегнем този проблем, трябва да имаме прашка с твърд ластик и малка чашка, като не се целим по траектория, а буквално замеряме плувката. Важното е бързо да се прицелим и да отпуснем ластика, иначе червеите ще се разпилеят от чашката. Нужни са само малко тренировки, не е голяма философия.

Както споменахме, шаранът е предпазлива риба, а и понякога я викаме отдалеч. Затова често първото кълване идва след немалко време. Дохранването трябва да е минимално, с по десетина бели червея или зърна царевица, но да е темпово. Това, между другото, дава много добър разход на захранка – не ви трябват повече от 200-300 грама бял червей, две-три консерви царевица или половин пакет гранули.

 

Риболов от две точки

Трябва да ги редуваме, да не зависнем на едната, но тънкият момент е да усетим идването на шарана. Гледайте. Оп, мехурчета от дъното. Я, дребницата спря да пипа. Хм, плувката помръдва, но май не е точно кълване… Не, не е, рибата се удря във влакното. Гледайте си плувката, но не преставайте да дразните мустакатите с дохранване. На тях им е интересна не стръвта, а храната, затова трябва да ги накараме да клъвнат. Стръвта трябва да се отличава, да е с друг размер, да мирише различно, да я помръдваме, способите не са един и два.

Потапяне, засечка, авансът скърца работливо, адреналинът скача. Трябва бързо да дръпнем рибата от петното, за да не подплаши всичко живо наоколо. Както е добре известно, шаранът се стрелва на рън, затова не му пречете, така той сам ще се дръпне от точката. Щом се поотдалечи, го спрете внимателно. Няма нужда да дърпате като обезумели, насочвайте рибата, не я теглете като парцал, както правят, хм, даже доста опитни колеги. Не бъдете грубияни. Мачът или болонезата дават достатъчен резерв, просто не позволявайте на шарана да се натика в драка или коренище.

Щом извадите риба от едното петно, го оставете да почине, прехвърлете се на другото, но не преставайте да го дохранвате. Точно това всъщност е най-досадното и трудното, прашката направо не ви излиза от ръцете. Ако усетите, че рибата се е групирала на едната точка, може да си опростите задачата, като храните само там, но не забравяйте, че току виж кълването престанало. Затова откажете второто петно в по-късен момент на риболова, когато сте напълно убедени, че шараните са се строили и само чакат да заметнете.

03.07.2014

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още