Риболов на спининг

Туичинг риболов без грешки

Туичинг риболов без грешки

 

Туичинг – самото име звучи едва ли не екзотично. Всъщност терминът идва от английското twitch, което означава трепване, рязко придърпване и доста добре описва техниката при този тип риболов на воблери.

Туичингът не е просто замятане с равномерно обиране, което е по-силите и на пълен лаик в спининговия риболов, а е доста разнообразна техника със сложно анимиране на примамката. Освен майсторство, изисква и специфична екипировка, като комбинацията от оборудване и природни условия може да накара и опитните рибари да се почесват замислено по врата.

Именно големият брой променливи може да доведе до редица грешки, а дори най-малката от тях има потенциал да обрече целия излет на неуспех. Нека да видим как можем да ги избегнем.

 

Въдицата

За никого не е тайна, че при спининга са важни строят и дължината. За туичинг е подходяща въдица с бърз строй, но обозначенията на етикета дават само приблизително ориентиране. По-коректно е да се каже, че тестът на върха на спининга трябва да надвишава теглото на използваните воблери, а при примамки с големи лопатки трябва да се отчете и значителното съпротивление при воденето. Като цяло при рязкото придърпване трябва се играе само връхчето на въдицата. Защо ли?

Често се налага замятане на далечни дистанции, при това с вятър. Това е възможно само с бърза и твърда пръчка, чийто тест на върха надвишава теглото на примамката поне с една трета. Ако въдицата реагира с цялата си дължина, замятането, воденето на воблера и засичането стават много по-трудни. По принцип хищникът атакува при паузата и ударът невинаги се усеща, особено ако времето е студено. Затова рибата се усеща при следващото придърпване, а и да не забравяме, че много пъти воблерът е само леко захапан. Ако пръчката е мека, засичането на щука или бяла риба от 30-40 метра ще е доста сложна задачка. Когато обаче ловим с леки воблери с малка лопатка и духа силен страничен вятър е по-добре въдицата да работи не само с върха. При огъването си тя увеличава триенето на влакното във водачите, което позволява по-добро навиване на шпулата. При изправянето си тя обира и излишното влакно, като така подобрява обратната връзка с примамката – все важни неща при туичингова проводка.

При такъв тип водене и странично положение на въдицата е добре между върха и влакното да има прав ъгъл. Ако вятърът е страничен, върхът трябва да е срещу него, това улеснява полагането на влакното върху шпулата.

При туичинг се ползват пръчки с дължина 2-2,40 м, понеже с такава „диригентска палка” се работи лесно. И това обаче не е универсално правило, тъй като ще имаме затруднения при далечните замятания. Ако въдицата е по-дълга, ще бъде и по-тежка, а това значи натрупване на умора в ръката. Замятането изглежда детска игра, но усилието от три-четири часа динамичен риболов е доста голямо. Друг недостатък на дългата пръчка е ще се увеличи и дължината на влакното над водата, а оттам и съпротивлението, което то ще оказва при вятър. Затова, ако въдицата е 2,70-2,80 м, при туичване трябва да я държим напред, изправена под значителен ъгъл. Така ръката няма да се уморява, а обикновено няма и проблеми с полагането на влакното по шпулата. Това обаче пак е идеален вариант, ако няма вятър или при слаб вятър в гръб, или в лице. Невинаги е възможно да си намерим точно такова място.

Ако вятърът е страничен, дори при минимална пауза влакното образува паразитна дъга. Ако духа на пориви, нещата са още по-зле, а самото съпротивление на влакното причинява нежелано водене на воблера. Спасението е свеждане на върха към водата. Обаче – ръката се уморява, а ударите се усещат трудно. Има и още един сериозен недостатък – влакното лежи върху водата с почти цялата си дължина, неговото тегло не влияе върху намотаването, вълните от страничния вятър образуват дъги и ъгълът между влакното и пръчката намалява. След три-четири замятания може да се сдобиете с прекрасна „брада”. Разплитането й коства време и нерви, а ако ви писне, губите 20-30 м влакно. Има ли спасение? Има – въдицата трябва да се държи настрани, върхът да е срещу вятъра, а ъгълът между него и влакното да е 80°-90°. Така влакното ще ляга по-добре на шпулата, а и ударите ще се усещат по-добре.

 

Профилактика срещу „брадата”

При туичингът брадата е почти неизбежно зло. Напълно е възможно тази отврат да се получи и при друг тип проводка, затова е добре при замятане да огледате шпулата. Ако забележите врязване на влакното в по-хлабави намотки или, не дай си, Боже, стърчащи клупчета, по-добре размотайте на ръка и оправете влакното. Иначе при силово замятане рискувате късане и загуба на примамката. Подобни нередности се получават най-вече при обиране на дъгата веднага след замятане. Това се прави най-често автоматично и бързо. Съпротивлението на влакното обаче е слабо и то ляга на шпулата неравномерно. Спасението е просто – влакното трябва да се обира под остър ъгъл или върхът да се сведе до водата. Така влакното ще се намокри и при рязко вдигане на въдицата ще се опъне и ще легне добре на шпулата.

 

Паузата

Ако времето е студено, например при риболов през зимата или късната есен, дългата пауза от 10-15 секунди и много важна. Ударите най-често са точно тогава. Но пък контактът с воблера е минимален, а ако има и страничен вятър, е почти нулев. Затова при изчакването влакното трябва да се обира постепенно със съвсем бавни обороти на макарата.

 

Влакно

Плетено. При туичинг обаче то не е под постоянно напрежение и полагането му на шпулата е далеч от идеално. При пауза влакното увисва, ляга рехаво и създава предпоставки за брада при следващото замятане. Меките влакна не са за предпочитане, по-подходящи са тези от типа Power Pro или Fireline. Те са твърди и не са така податливи на оплитане. Ако все пак се получи брада, оправянето й ще е по-лесно. Недостатъкът на тези влакна е, че намаляват далечината на замятането. При туичинг по-дебелото влакно ляга по-добре върху шпулата, но трябва да се поддържа баланс в разумни граници. Ако ловим костур, плетенякът трябва да е по-тънък.

 

Цвят на влакното

При туичинг цветните влакна дават предимство, тъй като се виждат и понякога кълването се отчита на око по трепването на плетеняка. Ако обаче водата е бистра и се опасявате, че яркият цвят ще уплаши хищника, спасението е влакно тип Fluo. Във водата то става зелено като трева. Другият вариант е да оцветите крайните 5-6 метра в зелено. Купете си гранофорин от която и да е аптека, капнете върху гъбка и обтрийте влакното. Цветът ще се запази поне за един излет.

 

Макара

Хубаво е да е качествена с отлично полагане на влакното. Ако имате Twin Power на Shimano или някой от моделите на Daiwa в същия ценови клас, почти няма имате проблеми. Ако цената ви се струва солена, ще се наложи да не намотавате шпулата до горе, а да оставите ръбче. Ако сте с по-евтина макара, мек плетеняк и духа страничен вятър, ръбчето до края на шпулата трябва да е поне 4-5 мм. Да, ще загубите няколко метра дистанция на замятането, но ще си спестите бради и нерви.

 

Примамки

В повечето случаи са воблери и вариантите им. Туичингът и воденето с резки придърпвания обаче позволяват значително разнообразие и може да се ползват дори клатушки или леко утежнени силикони. Воблерите обаче са по-пригодни за замятане, заради поведението си във въздуха и ще спестят бради и нерви. И пак няма идеален вариант! Ако например сте с едносъставен лек воблер около 5-7 грама, плитко газене и слаба собствена игра и духа страничен вятър, ядовете са почти гарантирани. Не е зле да редувате проводките – на всеки три-четири с резки придърпвания пускайте една с равномерно обиране, хищникът може да предпочете именно нея. Ако воблерът е с лопатка под по-голям ъгъл воденето ще е по-лесно, но пък няма гаранция, че рибата ще е възхитена.

 

Рибата

Тя също е способна да поднесе изненади, като абсолютният шампион е щуката. Зъбатата с лекота може да прегризе влакното и да си тръгне с воблера, но такъв подарък може да й преседне. Ако не се освободи от него, може да загине. Затова е добре да се ползва повод. Снаждането му обаче трябва да бъде с качествен вирбел, в противен случай ще има нерви и драми. При туичинг и пауза воблерът продължава движението си напред по инерция. Атаката е с известно изпреварване и откъм „главата” на примамката. Ако не е прецизна, влакното може да пострада и да загубим рибата плюс примамката. Ако поводът е метален и по-дълъг, това може да се избегне, но недостатъкът е, че е тежък – ще пречи на играта.

 

А има ли въобще вариант, при който можем да се спасим от евентуални грешки и пропуски? Ами… май няма.

27.02.2015

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още