BIGFISH РЕПОРТАЖ

„Бащата на водите“

„Бащата на водите“

Здравейте колеги, искам да споделя с вас интересните емоции и преживявания през празничните дни. Организирахме се  да пробваме пъстървите в ранна пролет. Нивата не реките бяха от ниски до стабилни с бистра вода и може да изберем от повече дестинации, за да направим успешен излет.

В петък преди Великден, се подготвихме за излет с очаквания за сериозни риби. Очаквайки да пристигне известният творец на ръчно изработени воблери Михаил Николов. Имаше половин ден и решихме да се възползваме на 100% от свободното време. Около 11 часа стигнахме на реката, като очаквано нивото беше доста ниско за сезона, дъното покрито с нанос и водорасли, но добре оформените и дълбоки места вдъхваха оптимизъм. Пробвахме няколко проводки по по-разлети и бързи участъци, но без успех. Стигаме до първото обещаващо място – скала, голямо дърво с подмол, 2 метра дълбочина и дълъг разлив. Започнахме постепенното облавяне, тест на всякакви примамки. Асен подготви „Лъки пойнтер“ 78мм дийп. Остави го да влезне надълбоко и надолу по течението, като облавяше постепенно целия подмол. В този момент реализира брутален удар, като при засичането и задържане на рибата, тя направи няколко движения в ляво и дясно, без въобще да се повдигне. Натисна сериозно и в този момент линията олекна. Рибата, според Асен беше много сериозна, при преглед на примамката се оказа, че е счупено едното от жилата на тройната кука, вероятно пъстървата се е зашила само на на него.

Продължихме обнадеждени по течението, като в продължение на няколко километра, преминахме и обловихме доста перспективни места. Така и не реализирахме друго кълване. Събрахме такъмите и продължихме излета като разходка сред природата. Посрещнахме Мишо и се захванахме с обсъждане на примамки, риболов и подготовка за следващия ден.

В събота станахме рано и бързо се организирахме. Подходихме амбициозно и избрахме голяма река с ниско ниво и не толкова снежна вода. Още в началото тръгнахме на зле аз скъсах една цикада в едно дърво, Асен едва отърва един воблер закачен в паднал клон. Риби никакви, удари също. Преместихме се на невероятно място - дълбок бързей с дълбочина от към нас и ситни камъни. Подредихме се в линия и почнахме да замятаме огрени от слънцето. Тук ако няма риба, няма къде да има. Все едно филм за спининг някъде там в Аляска. Но нищо не удари. Придвижихме се на още по-хубави места пак нищо. Сменихме и воблерите, редувахме и други примамки, но пак никой не се появи. По едно време Асен каза, че риба дошла до него и направила голям кръг. Аз наистина видях кръг, но след цялото капо това не ме впечатли много, дойдох и аз да мятам на тая с кръга, но не удари нищо. Увеличихме скоростта и тръгнахме по нови места. По едно време Асен закачи в дълбокото някакъв пойнтер костурче. Било му кълвяло много на него, че и оная с кръга даже. Айде сега вади костурче. За да не се прецака излета скачам във водата да го вадя.

Но влакното се протри и останахме без него. Пресичане на реката, тръни, камъни и клони през лицето. И никакви атаки, реката с добро ниво, риба има, времето променливо, но кълванета няма. Най-накрая на едно дълго и мазно място нещо се показа  -  замятах с едно Мато с окраска сивен и една риба, може би мъжка с голяма глава, около 40 см проследи воблера около метър-два до плиткото, не че щеше да атакува, а и беше интересно какво правят сивени тука.

Аз загубих всякакъв оптимизъм и се изморих, предложих да се прибираме към колата да пием по едно кафе и да направим почивка, преди да измислим къде да се местим, че взех да виждам реката двойна.

Минахме и през вира на рибата с кръга. Асен остана да и замята, а аз и Мишо продължихме до един разлив да си правим оптимистични замятания, защото „не се знаело къде може да удари“. Аз се отказах оставих въдицата, взех да си играя с един бръмбар „Сечко“ и тъкмо го показвам на Мишо да го разгледа и той пита това хапе ли лошо, когато Асен се развика за кеп. Затърчахме се до там и гледам  2.70-метровата въдица огъната и от дълбокото се появява сянка, след това една голяма глава ни поглежда за малко и пак се гмурка.  На цялото това спокойствие единствено „бащата“ на всички риби се беше размърдал за да разтърси водата. Пъстървата даде сериозен отпор, разви на няколко пъти аванс по 20-30 метра, като Асен я прибира обратно, при едно от близките обръщания се оказа, че воблера – „Ружно паче“ 110 мм, се е закачил отдолу на главата. Това ни накара да сме още по-внимателни, като аз се придвижвах с кепа на близка дистанция до рибата. Направо почти до гърди в студената вода. Накрая Асен я умори и докара до мен. Той успя да я приближи, тя се блъсна в крака ми и за секунда се изненада защото не очакваше там препятствия. Напълно достатъчно, за да я загреба откъм главата. Еуфорията ни беше голяма, но чак при оставянето на кепа върху пясъка видяхме истинския, исполински размер на пъстървата. За този размер тя беше двойно и повече по-тежка от обикновеното. На Асен не му достигна хват на ръката, за да я задържи за опашката. Направихме майсторска фотосесия, като Мишо се оказа изкусен фотограф. Заснехме пускането на трофея – рибата беше пълна с енергия и изчезна бързо в дълбокото.

С това риболовният ден приключи и ние се прибрахме за се включим в празничната подготовка.

Автор: Калоян Вълков

 

 

 

 

20.04.2017

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 5
  • 0

Лео

преди 29 седмици

Чудесен репортаж! Браво!

  • 0
  • 11

Daro

преди 31 седмици

Ей, що се мъчите с тия големи риби, хванете една чудовищна 40-ка и се хвалете по нета:)

  • 10
  • 0

Niki

преди 31 седмици

Браво пичове! Рядко се лъже такъв дзвер...добре, че сте го пощадили!

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още