BIGFISH РЕПОРТАЖ

Ето как Петър Лаков спечели турнира в Сърбия!

Ето как Петър Лаков спечели турнира в Сърбия!

Нашият приятел Петър Лаков, известен още като Пешо Платиката, отново е потвърдил класата си като един от водещите ни състезатели по риболов на пъстърва с изкуствени примамки. Пепи е спечелил първото място на състезанието на река Моравица в Сърбия. При това победата е била извоювана само със силиконите от негово производство. Ето какво разказа самият той пред Bigfish.bg за турнира:

 

„Получих поканата за участие от сръбския състезател Владица Смилкович. От миналата година насам в Сърбия доста са заговорили за силиконовите примамки, които правя. Предложиха ми да стана спонсор на състезанието, като осигуря част от предметните награди за първите три места във вид на силикони мое производсто. Съгласих се и приготвих 8 пакета за първия, 6 за втория и четири за заелия трето място. 

Така с колегата Людмил Иванов тръгнахме към Сърбия. Състезанието беше близо до град Ниш, на 200 км от София до град Алексинац, на река Моравица. Реката не е много голяма, с доста обрасли и труднопроходими брегове, както и много закачки.

Бяхме общо 16 състезатели. За всички бях приготвил по един пакет силикончета в различни форми и цветове като подарък и представяне на примамките. Посрещнаха ни много приветливо. Всички бяха супер мили и гостоприемни. 

Набързо се изтеглиха номерата за влизане в боксовете и началото беше дадено. Първите седем състезателя тръгнаха нагоре по течението към първите боксове. Това ме провокира да избера долната част на сектора, тя беше и по-непроходимата и обрасла.

Наредихме се и дадоха старт. Първи замятания - нищо. Упорствах доста, като около мен всички вече бяха тръгнали да се местят... Цели 30 минути нямах пипване, дори риба не видях.

Тръгнах нагоре. Стигайки средните сектори разбирам, че всичките риби са се качили нагоре по течението и са се събрали в първите 10 бокса.  Владица беше уловил 13 риби до момента, а аз още бях на нулата. Качих се към тях и, естествено, всички боксове  бяха заети. Беше останало само едно място, абсолютно непроходимо с висок и отвесен бряг близо 2м.

Нямах избор и направо тръгнах през храстите, изпочупих няколко клона и стигнах до реката, но не и до водата. Трябваше да се спусна по едно дърво, за да стъпя на брега, който беше едва 30 см широк, а другото беше отвесна стена от кал. Застанах почти на пръсти и започнах да мятам пред себе си с малки силикончета.

При едно  от изтеглянията една балканка тръгна след силикона. Няколко пъти се засили да го лапне и все пропускаше. Адреналинът ме завладя и на няколко метра пред краката ми най-накрая успешно застигна примамката и я закачих. Няколко скока и спасих капото.

Пуснах рибата и я загледах накъде тръгва. Тя се спусна малко надолу и застана до друга пъстърва, която явно е била боцната в другите боксове. Сложих един малък силикон, имитация на земен червей,  и го пуснах точно пред устата й. С охота рибата го смукна и така вече имах две риби преди края на манша. Владица беше успял да улови 15 риби някъде нагоре.

Вече знаейки къде са рибите, във втория манш тръгнах нагоре. Малко след началото се оказа, че съм сбъркал мястото точно с един бокс. Шантава работа! Състезателят там стартира с 4 бързи риби и 2 изпуснати, докато аз само успях да скъсам 2 силикона във въртопа. Под мен друг колега хвана 2 и изпусна една точно на ръба на въртящата вода.

Това ме накара да се замисля и стигнах до извода, че рибите искат просто да им спра силикона на дъното, а не да изтича срещу тях. В същия бокс имаше малко островче, до което с няколко по-големи подскока бе възможно да стигна. Веднага се преместих и още на второто подаване извадих една риба. Няколко мятания след това колегата до мен ми оплете линията и тръгна да разплита. Докато набираше моята примамка от водата, друга риба се изстреля и аха да клъвне, но ни видя. Отплете ме заметна в посоката на рибата и тя веднага му взе. Малко ме хвана яд, тази риба беше моя, но остана в  неговия бокс.

Рибата обаче се откачи и след нея аз хванах още една и отново завърших с две риби в сектора.  Владица, който водеше до момента, имаше само една, което ме устройваше. Имаше и един друг състезател младо момче на 13 години, Ранко Вукмирович. Той беше хванал 4 риби първия манш  и сега имаше 3, с което поведе в класирането.

В третия манш избирах последен. Никакъв шанс за боксовете с риба, затова реших отново да търся някоя заблудена или изтекла пъстърва в крайните места. Този манш бях единствения там, имах на разположение 20 бокса, в които не видях нито една риба, ужасна работа.

Този път не губих много време там и след 20 минути се качих пак горе, с надеждата някой състезател да направи грешка и да освободи перспективно място. Точно се качих до местата и видях как един от колегите, ловящ на островчето където хванах рибите предния манш, се мести и този до него зае мястото му, като освободи бокса под него. Той представляваше един голям завой с дълбочина плътно до другия бряг и отново много клони във водата.

Веднага се засилих на там и заех бокса. Имах 10 минути. На второто мятане улових една дебела балканка и спасих капото. След нея закачих още 2, но и двете се откачиха. Останах си с една риба. Ранко беше уловил две, а Владица само една. Нищо не се променяше в класирането.

Почна 4-ти манш, избирах място чак 13-ти. Този път реших, че няма да си губя времето долу, а ако трябва ще седя зад добрите боксове. И ако някой направи грешка да излезе, влизам след него ... Тръгвайки нагоре един състезател се обърка и пропусна пролуката в обраслия бокс, която аз направих първия манш и подмина надолу. Влязох там и започнах да целя храстите пред мен. 10 минути никакъв резултат. Владица ловеше в бокса с въртопа от островчето. Там имаше някаква много неприятна закачка, което го накара да смени мястото. Веднага се затичах и застанах там . Почнах на всяко мятане да сменям силиконите и техния цвят. На един розов дебел силикон регистрирах почукване. Задържах го малко, при което усетих как рибта налапа. Засякох и я поведох към кепа. Точно я прехвърлях в мрежата, когато се откачи и за част от секундата щеше да напусне кепа, ако не я бях загребал. Така успях да хвана една риба и в този манш. Владица и Ранко не успяха да уловят риби в последния манш, което ми донесе победата.

После по програма следваше обяд  на сръбска скара и бира. Извадиха се едни големи  подноси с плескавици и бира на корем, хапнахме и дойде ред на награждаването. Тъй като бях първи, раздадох моите силикони от наградата си на следващите в класирането. Колегите много се зараваха и ни изпратиха с благодарности и пожелания да се видим скоро пак.

 

Като обобщение - сърбите набират сили в състезателния риболов на пъстърва с изкуствени примамки. Всички бяха добре оборудвани и с много мерак и желание за състезателен риболов. Сега за първи път имат републиканско първенство и се надяват догодина да ги допуснат да участват и на световните първенства.  Обещаха, че ще се включат и на предстоящите частни турнири в България, които от две години насам набират голяма популярност. 

Лових само на силикони собствена изработка, а след като поговорих и с другите състезатели се оказа , че и при тях моите силикони са работили най-добре.

 

 

 

 

 

 

21.04.2017

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още