Рецепти

Голямото кулинарно откриване

Голямото кулинарно откриване

Заветната дата на откриването на риболовния сезон чука на вратата и хиляди риболовци вече не ги свърта. Такъмите се проверяват през 15 минути, прогнозата за времето се проверява минимум шест пъти на ден, кроят се планове, уговарят се пътувания, разгарят се ожесточени спорове къде точно да се отиде, а съгледвачи щъкат по брегове на реки и язовири и събират информация. В риболовните магазини определено се усеща стаено напрежение, а опашките са като в Кауфланд преди Коледа. Преди ден се бях наредил за едни скромни трийсетина воблера, стотина куки и няма и петстотин метра плетеняк, а пред мен двама колеги купиха толкова захранка, че преспокойно ще им стигне да отгледат две прасета до 130 кила. Честно, не си измислям!

Сред целият този хаос не бива да се забравя и един друг съществен фактор за доброто прекарване на излета на сакралната за всеки рибар дата – менюто. Всеки си има свои предпочитания, едни го дават по-кротко, други наблягат на скарата, а някои направо удрят абитуриентските балове в земята! То са песни, танци, огньове, фойерверки – човек ще рече, че тъщата отива в Австралия, а дъщеря й ще я придружи за първите три месеца… Примерно. Затова няма да навлизаме в подробности и гурме детайли, а ще разгледаме кулинарния въпрос от гледните точки на отделните риболовни школи.

Започваме със…

 

Спинигисти и мухари

Тази порода люде обича да се вре в дън гори тилилейски, постоянно крачи, гази вода до кръста, маскира се на върбичка, за да не уплаши предпазливите хищници и общо взето я се сети да подвие крак за два залъка, я не. Но дори и най-запалените фенове е хубаво да си носят по 3-4 сандвича и вода. На спинингистите вегани препоръчваме сурови ядки, моркови и сусамки. Някои колеги не си обуват ботушите преди да се уверят, че във вътрешния си джоб са скътали плоско шишенце ободрител, но все пак е разумно да не се прекалява. Иначе разходната норма на воблерите скача, а и падането по мокри камъни не е хубав момент от откриването.

 

Плувкари

Това също е специфична категория колеги, особено ако става дума за хардкор фракцията на щекарите. Тези хора са способни да пренесат 800 кила оборудване, за да хванат три уклея на пропадане! По принцип разполагат с повече удобства от спинингистите – столчета, масички, чадър и т.н., така че имат условия да разгърнат и кулинарния си талант не само в бъркането на захранката. Пък и като не кълве по обяд, какво друго да прави човек – да поседне, да похапне, да си отвори биричка, да послъже колегите, такива едни прости рибарски радости. Салатата и студените мезета винаги са опция, тъй като не се развалят бързо. Често срещана грешка обаче е предварителното овкусяване на салатата и прибирането й в кутия. В резултат до обяд тя се е превърнала в нещо като сурова доматена супа с едро нарязани краставици. Мъдрият рибар си носи продуктите отделно и ги реже на брега. Препоръчително е да си приготвите дресинг от зехтин, сол, ситно нарязан див лук и, ако искате, малко оцет, да го разбиете и да го сипете в бурканче с капачка. Някои добавят и малко черен пипер, одобряваме! Режете салатата, поръсвате и сте готови! Ако паузата в кълването се очертава продължителна, може да извадите и пържолите, предвидливо скътани във второто чекмедже на платформата, но скарата и барбекюто ще разгледаме при…

 

Фидеристи, шаранджии и дънари

Това е тежката кулинарна артилерия в риболовния свят. По принцип са хора неспокойни, склонни да се втренчват като хипнотизирани във връхчето на фидера или да спринтират и при най-слабо изписукване на сигнализатора. Не сядат на стола преди да объркат поне три вида различна захранка, да й добавят шест аромата и ситно пресята пръст от льосов откос, специален внос от западен Сибир. Когато обаче благотворното влияние на водата отмие като с ръка напрежението и стреса от натовареното ежедневие, човек се отпуска, дава си сметка, че е на Откриване и гледа по-философски на нещата. Дори и за конкретен колега риболовът да е първи и основен приоритет, в компанията винаги има специално привлечен „скараджия”, чиято работа е да свещенодейства около жарта, докато другите ловят, ядат или и двете.

Обикновено на барбекюто се слагат месо, зеленчуци и гъби. Много е важно да се поддържа умерена жар, не много силна, защото иначе всичко прегаря и става на каиш. Температурата по принцип се мери с ръка – трябва да можете да задържите опъната длан на около 10 см от жарта за около 10 секунди. Ако не можете – жарта е твърде силна и язък ви за старанието. Но не бива и да твърде слаба, това е ясно.

Започваме от гъбите. Най-лесно е да купите средно големи пресни печурки, да ги почистите от пънчетата и да ги наредите върху скарата, така че сосът да се събира в шапката. Малко сол, малко масълце, листенце мащерка… чудно! Покрай тях наредете тиквички, предварително нарязани и оваляни в олио и сол. Пипайте с щипка, най-лесно е. Не ги забравяйте, бързо прекарят. Някъде отстрани сложете да се пече цял патладжан, трябва му повече време на по-слаб огън. Като омекне равномерно, го резнете внимателно с ножа и с лъжица изгребете вътрешността в купа. Намачкайте я с повечко чесън, сол, олио и ситно нарязана белена печена чушка. Ако имате магданоз, сложете. Това кьопоолце хич не пие ракия, ами, няма такава работа, пък на филия е направо за изхвърляне. Разбира се, всички готови зеленчуци се слагат в тенджера с капак.

Сега, тук има две школи. Едната си носи отделни тенджери за месото и зарзавата, другата слага всичко на едно и дори раздрусва, за да смесят соковете. И двете школи имат своите достойнства, правете както ви е сладко. И внимателно с взимането на гъбите от скарата, няма нищо по-дразнещо от това да изсипете чудното сосче в жарта. А, сериозно, изключително много внимавайте с дивите гъби. Печурката има смъртоносни двойници, а един от най-невинните й варианти – анасоновата печурка (месото жлътва при разрязване и смърди на карбол) може да ви докара натравяне като с развалена храна.

Стигаме до месото. Най-често се носят наденици, кебапчета, кюфтета, пържоли, пилешко, някои гурмани не се скъпят и за телешко. При надениците също има две школи – да се резнат ли първо, или да се пекат цели. Аз лично не ги режа, така им изтича сосът и не ми харесват. Пека ги цели, на по-бавен огън с по-често обръщане. Не ги бодете с вилица, сосът ще пръсне и ще изтече. Пипайте, както казах, с щипката.

Не се скъпете, не всеки ден е Откриване. Дайте два лева повече, но купете качествена кълцана наденица. Същото се отнася и за кюфтета и кебапчетата. Смелете месо, подправете каймата със сол и черен пипер, сложете ситно нарязан лук, магданоз и яйце, за да си направите кюфтета и половина! Купешките приличат на нещо вече консумирано, а като изстинат са ужасни. Хубавото кюфте не се сплесква на скарата, пружинира при натискане, а каква по-вкусна закуска на другия ден?

Така, свинското. Ако са ребра, трябва да по-тънки. Каква обаче да е пържолата – от бут, от врат или от плешка, в зелена или в червена марината, да има ли алкохол в маринатата, или да няма? Всяка школа има своите защитници, но аз предпочитам или вратна пържола, или мънички пържолки от плешка. Бутът е твърде сух. При обработката на плешката обаче е хубаво да се отделят междумускулните ципи, така месото става изключително крехко, а по-малките късчета са идеални за шишчета. Пържолата начукана ли да е, или не? Видя ли някой да съсипва пържола, като я начуква, сърцето ме заболява и ми иде да хвана тоз чук и да… За мен това е все едно някой да ти се изпикае в захранката! Начукването скапва напречно набраздената мускулатура, вади соса от месото и на скарата то заприличва на нещо, хвърлено в екарисаж. Но, това е мое мнение, който иска – да си чука пържолите, главата и каквото ще, ако пък му е по-вкусно да дъвче подметки… Това отвежда и до степента на изпичане на месото – да е розово отвътре, или да е овъглено? Пак е въпрос на предпочитание, но нека не забравяме, че хладилната чанта не е хладилник и е добре да не рискуваме с твърде алангле пържола.

Ако си носите пилешко, е хубаво да знаете, че не му трябва много печене, особено ако е бяло месо от гърдите. Препечете ли го, става на трески и няма дъвчене. Ако пържолата е от бутче, първо я запечете откъм кожата.

Наредете всичко на масата и свикайте ордата! Пък който може да стане след това, ще лови! Все пак, с алкохола е хубаво да се внимава, не една и две пръчки са били сполетени от печален край, защото някой наквасен като глиган колега се е спънал в тях.

И друго изключително важно нещо. Не забравяйте тоалетната хартия.

 

Приятно Откриване.

 

29.05.2016

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 1
  • 0

Ицо

преди 77 седмици

Приема се забележката, адаш. Лично съм допускал грешка с печурките, мани... Чудех се с кой край да се обърна към тоалетната чиния, че напираше отвсякъде.

  • 1
  • 0

Ristich

преди 77 седмици

Свежо и готино, но открих грешка при гъбите - анасоновата печурка и карболовата са различни гъби, а тук се представят като една. Анасонлийката (на места я наричат магарешница или магарешка)си е първокачествена ядлива гъба. Карболовата печурка е неядливата ;)

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още