Петър Лаков за победата си в Moldova Trout Cup 2018

Петър Лаков за победата си в Moldova Trout Cup 2018

Състезателят ни по спинингов риболов на пъстърва Петър Лаков спечели турнира Moldova Trout Cup 2018. Той се проведе в Румъния, тъй като в Молдова риболовът е забранен изцяло за няколко години. Това беше втора престижна победа за спинигистите ни този сезон, след като в средата на април Георги Гетов стана победител в „Спин Къп Железница” в Сараево, където на 26 и 27 май ще се проведе световното първенство. Двете български победи в Румъния и Босна ни дават основание за оптимизъм, че ще се представим силно и на световното. Ето разказа на Петър Лаков за състезанието в Румъния:

 

За град Зетея заминахме четирима български състезатели – аз, Калоян Якимов, Иван Камберов и Валентин Кичуков. Първите трима съставяхме отбора  P.L. Lures, a Вальо щеше да лови за един румънски тим.

Реката ни посрещна с обичайния си тъмен цвят и повишено ниво от работата на ВЕЦ-а над участъка. Имаше само малко количество балканска пъстърва с размери от 7-8 до 15 см. Тъй като познавам трасето от миналия турнир, обиколихме целия участък, за да го  видят и колегите. Организаторите ни изненадаха с новината, че за тренировките в четвъртък и петък няма да се пускат други пъстърви, и ще бъде зарибено чак за самото състезание в събота. Така за двата дни тренировка всички от българската група уловиха само по няколко дребни балканки.

Тъй като отборите бяха от по трима души, секторите също бяха три. В събота се паднах да играя в зона В, Калоян беше сам в С, а Иван и Вальо се паднаха в зона А, която се падаше в най-горната част на трасето.

В тази зона миналата година станах първи и имах представа къде би трябвало да са рибите. Само, че една подробност оказа голям ефект върху разпределението на зарибените американки, които бяха свалени от силното течение в по-тихите места в долната част на сектора. Аз нямах шанс да избирам там защото жребия ми беше отредил да вляза 14-ти от 15 състезателя.

След като изгубих 10 минути да сменям различни примамки, реших да тръгвам по трасето, защото очевидно пред мен риби липсваха. Надолу по реката вече хващаха риби, поне докъдето виждах. Влязох в бързата вода където с дебели бели червеи мое производство улових две пъстърви, а след това на малък розов още две. Рундът завърши кошмарно за мен, останалите имаха по 10-20 риби, докато аз бях последен заедно с още един състезател само с четири.

В следващия рунд избирах място четвърти, и на воблер почнах с една голяма американка. Преместих се към един колега, когото видях да улавя две риби. Забелязах, че и той залага на воблери, но с ярки цветове. Аз ползвах тъмни и натурални окраски, като логиката ми идваше от това, че в първия рунд много от рибите бяха уловени на розови и оранжеви силикони, и сега рибите пъстървите от тези цветове. Заложих на един сив воблер, с който бързо улових четири риби. След това умишлено освободих мястото, за да примамя колегата отгоре да влезе в моя бокс. Така и стана, а аз влязох на неговото място, заметнах  със сивия воблер и на секундата увисна риба, после още една и още една. Смених го с още по-тъмен и последваха още три хванати и две откачени. Накрая се оказа, че печеля рунда с цели десет риби срещу значително по-малко от другите. От разговорите около мен ставаше ясно, че обсъждат какъв е този воблер, който съм сложил накрая, че рибите полудяха.

В третия рунд успях да вляза отново в бокса с бързата вода и извадих шест риби на воблер за десетина минути. Мястото обаче стана доста изтормозено и рибите почти не помръдваха. Тръгнах нагоре и засякох румънеца Малутан, който дотогава водеше класирането. Той лови основно на силикони, а аз се движех след него с воблера и улавях рибите, пропуснати от него. В края на рунда разделих първото място с още един колега.

В четвъртия рунд всички бяха минали на воблери заради успеха ми, затова реших да заложа на бяла нимфа. С първото подаване последва удар и една дебела американка влезе в кепа. Съдията се ухили и на развален английски ми каза „You are the champion”. Минах в един тънък бързей, където хващаха риби в началото, и извадих още една. След 2-3 минути видях същата риба да седи пред мен и на майтап й пуснах един силиконов червей. Примамката стигна на няколко сантиметра от рибата когато тя уставно  я погълна. Хайде отново в кепа и същата риба ми донесе втори билет. Там повече нямах работа и тръгнах нагоре.

Стигнах отново румънеца. Колко риби пита той? Аз имах четири, той три. След няма и две минути той хвана риба и ми смига. Точно му се хилих доволно, и пръчката ми се сгъна. 5-4 приятелю! Накрая извадихме по още една пъстърва. На таблото видях, че отново деля първо място с още един колега. В крайното класиране за деня вървях трети в сектора, след румънеца и още един състезател.  Ако в първия манш бях уловил още една риба, щях да бъда първи.

С останалите момчетата се чувахме след края на всеки манш, и знаех как се движат в класирането. Ванката успя да стигне до третото място, юношата ни Коко и Вальо бяха по-назад.

Зарибяване за следващия манш в неделя на практика нямаше. Докараха 150 кг пъстърви, на които  кислородът се подаваше с компресорче за помпане на гуми. Почти всички риби бяха мъртви. Затова на другия ден щеше да се играе със същите риби от събота.

Във втория манш се паднах в един сектор с румънеца Малутан, както и с още трима от заелите предни места в събота. Това за мен беше добре, тъй като в случай на успех щях да ги елиминирам. Избрах най-долния бокс, който започва с голямо дърво, зад което можех да се прикрия. Заложих веднага на един дебел, хубав червей от моето производство. С първите мятания всички над мен във вира хванаха риба, както и аз. Темпото, с което след това започнах да прилъгвам рибите с апетитните червеи се оказа непосилно за останалите, и аз завърших със 17 риби, срещу 10 за най-добре представилия се след мен. На таблото заех първо място за рунда.

Следващия рунд избирах от последните, и нямаше шанс да ме пуснат отново във вира. Затова тръгнах към горната част на сектора, там бях ловил и миналата година, и имах идея къде може да има останала риба. С изненада открих, че един от трите бокса, които исках да заема, беше свободен. Почнах с риба, уловена със силиконовия червей чак на отсрещния бряг, след това още една. Третата извадих в бокса под мен, освободен от колегата. В друг от съседните боксове улових четвъртата с воблера трепач от предния ден. Четирите пъстърви ми донесоха отново първо място.

Оставаше най-трудната част в последните два рунда. Понеже всички останали боксове във вира бяха заети, влязох в най-трудния отгоре. Докато другите състезатели заемаха местата си, забелязах една риба на да се опитва да си улови нещо за ядене. До мен беше една дама от Украйна, която в първия манш енергично тичаше между нас да ни съдийства, и сега нещо се суетеше около мен. Направих й жест да спре да се движи и й показах рибата към която имах мераци веднага след сигнала за старт. Момичето се засмя, но прие молбата ми и застина на един камък в очакване на развоя от дебненето.

На старта й подадох дебел земен червей от силикон, и го отнесе при четвъртото подаване. Облових целия бокс със същата примамка, но без резултат. Сложих един искрящо розов червей, с който хванах втората. После сложих една дебела мазна нимфа от последните, които бях правил, и хоп – трета пъстърва, която направи зрелищен скок над водата.

Рибите кълвяха до един камък, където имаше закачен огромен парцал, и трябваше да внимавам много, за да не го забода с куката. След още няколко мятани към парцала хванах и четвъртата. С толкова риби завършихме рунда аз и още двама колеги, с които разделихме първото място.

Последният рунд се оказа решаващ, тъй като с още един колега имахме шанс за първото място. Ако аз се проваля той печели, и обратното. Жребия ни прати и двамата да избираме сред последните. Тръгнах нагоре и заех втория бокс - два бързи потока, разделени с камъни и клонки в средата на реката. Точно зад камъните се образуваше въртоп метър на метър, но заради клоните замятането беше много трудно. При едно от успешните подавания отдолу изскочи дебела американка с червея ми, закачен на върха на устата. Отправих хиляди молитви, докато я прекарвах през бързата вода, закачена по този начин, за да стигне до кепа.

Слизам надолу и срещам прекия си конкурент. Той ми казва, че има две риби. Лошо, аз съм само с една, а видях и други да хващат. Подминах го и почнах с воблер в плитките разливи. Една местна балканка 7-8 сантиметра ми се откачи на ръба на кепа. Съдията показа, че остават още седем минути. Малко преди края ми избяга и една американка. Бях се отчаял, още повече, че прекият ми конкурент наистина имаше две риби. Но се оказа, че други са ловили повече от него, и накрая завършихме с равни точки. При това положение правилника казва: „Печели този с повече риби“, а това бях аз, с 26 пъстърви срещу 19.

Знаех, че съм се класирал добре но не предполагах още, че съм спечелил турнира. След като седнахме с останалите момчета от България и пресметнахме класирането, се оказа, че съм на първо място в крайното класиране.

За цялото състезание съм ползвал две пръчки: Taiwalk Ajist 96 и Major Craft Finetail 772L. Всички риби улових на воблери и силикони собствено производство.

 

 

 

 

 

11.05.2018

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още