BIGFISH РЕПОРТАЖ

Риби, каяци и кораби

Риби, каяци и кораби

Дори и най-закоравелият сладководен риболовец се изкушава да се пробва и сред морето, а често пъти става така, че първият излет от корабче или на скалите е толкова пристрастяващ, че човек започва повече да мисли за лавраци и октоподи, отколкото за шарани и сомове. Затова започваме представянето на приключенията на Христофор Памятних, който успява да превърне хладните дни в началото на февруари във време на истински триумф. За какво точно става дума, прочетете по-надолу.

 

След като се завърнах от острова на мечтите, отидох два пъти за риба, веднъж от брега и веднъж с каяка. Освен вятър, студ и дъжд хванах един зарган и няколко калмара, нищо, за което си струва да се пише. След невероятния риболов на Лефкада това ми подейства доста отрезвяващо. Хубаво е човек да си припомни вкуса на капото, за да изтрезнее малко.

От известно време насам Стьопата ме навиваше за една разходка с яхта, около знайни и незнайни острови в близките и не чак толкова близките морета. В началото се дърпах, тъй като мнението ми за тролинга от яхта е, че това е съсипващо черния дроб занимание със съмнителни резултати. Но в момента, в който ми беше обещано, че ще ловим на джигинг поне един ден, се съгласих. Чудесно е когато организаторът на мероприятието ти обещава такова нещо, но времето невинаги се съобразява с организаторите...

През уикенда завъртях чуден валат, а в понеделник се събрахме на бири, за да обдсъдим организацията. Разбрахме се да пътуваме в сряда вечерта, като ще спим на лодката. Планът ми да го играя куфар по пътя не се осъществи и около четири сутринта пристигнахме на място. Разтоварихме багажа, ударихме по едно анасоново питие за приспиване и легнахме около пет. Не, че имаше особен смисъл, тъй като към седем и половина сутринта ни събуди останалата част от екипажа, вече тонвеща се за отплаване. Кафета, закуски и ето, че въртим около един изключително известен остров, пуснали шест въдици зад нас. Духа прекрасен вятър, морето е относително бурно, но не прекалено, а аз реших да сложа мухарското менгеме. Два часа връзвах джигови куки с ламета. Денят се изниза бързо, привечер се опитахме да ловим на джиг, но вятъра и течението не бяха на това мнение. Като видях, че номерът не се получава дори с 200-грамов пилкер, се отказах и забягнахме към близкото пристанище. Вечерта вятърът не позволи дори риболов от брега, въпреки че групата успя да хване хубав калмар и още по-хубава сепия, които с удоволствие наготвих.

 

Петък


Ентусиазирано тръгнахме да влачим.

 

 


Ентусиазирано започнахме да влачим (снимка на грамадната червено-бяла рапала). Дори тръгнахме на ветрила, което се оказа тактическа грешка, защото много бързо събрахме една мрежа. По някое време заваля и се скатахме в близкото пристанище. Поне бяхме наградени с потресаващо красив залез.

 

 

Събота.

Сутринта ни посрещна слънчева, студена и безветрена, но докато излезем от пристанището, се вдигна вятър.

 

 

Опитите ни за джигване бяха пресечени от поривитеп му, защото се оказа, че при вятър, който почти не помръдва каяка, лодката дрифти с около възел и половина, което е абсолютно невъзможно за джигинг. По някое време вятърът стана идеален за пускане на ветрила и решихме да си направим кефа и да зарежем опитите да изтормозим някоя рибка.

 

 

 

И така със шеги и закачки минахме петнайсетина морски мили, след което времето почна да утихва.


 

Щом вятърът спря, плавахме половин час на двигател и точно преди да завием към пристанището, капитанът попита:


- Абе, вие няма ли да джигвате?

Защо не, ситуацията изглеждаше интересно – имаше местни рибарски лодки, а и наближаваме точки, където засякохме риби на сонара преди два дни. Поради неизвестна причина първата точка не се хареса на екипажа и преместихме лодката малко встрани. Аз измрънках, че дори при леко движеща се лодка не мога да джигвам от борда и окупирах най-удобното място на кърмата. Коле, благодаря, че ми го отстъпи. На второто или третото пускане на пилкера усетих, че макарата развърта малко по-бързо и някак си поривисто, по навик спрях шпулата с пръст и засякох. Ха, това вече е нещо добро! Тръгна тежко, но после обърна нагоре. Нагоре ли? Пич, не си познал, аз си тръгвам. В момента в който рибата задърпа хоризонтално, усетих, че май не е толкова проста задачка да я извадя. Натегнах аванса до край и зачаках. Екипажът също разбра за какво става дума, Тото запали двигателя и почна гоненицата. Рибата разви някъде над 200 метра аванс, след което просто опъна кордата и ние леко почнахме да я следваме, а аз да обирам влакно, когато мога. След десетина минути по моят часовник Жоро каза:
– Това трябва да е сериозна риба!
– Според мен е нещо не повече от 5-10 килограма, но съм я затърмъчил за гърба, затова.
– Е ти вече един час не можеш да я доближиш до лодката.
– Какъв час, минали не повече от 15 минути.
– Погледни слънцето вече къде е.
Борбата с рибата беше навлязла в стадий дядо вади ряпа. По едно време имах усещането че съм закачил някоя руска подводница. Пръчката опъната хоризонтално по влакното, вадя само на макара, събирам 15 метра, рибата взима нови 10. На втория час, вече по тъмно, доближих рибата до лодката и Павката, когото до тогава бъзикахме защо е помъкнал харпун, я перфорира. Рибата се опита да даде газ, но определено вече беше изморена и не взе много въже. От там се почнаха кръгчетата. Тук е моментът да благодаря на капитан Тото за перфектното управление на лодката, той реагираше изключително бързо и професионално и не позволи на рибата нито да заобиколи лодката, нито да влезе под нея. След още час борба, тъй като въжето на харпуна и моята корда бяха сериозно оплетени, моето влакно закономерно се протри и се скъса. Аз бях останал без всякакви сили, бях пълно гроги морално и физически и слязох в каюткомпанията да си сипя едно ВиК, като само помолих екипа:
– Момчета, този пилкер си го искам обратно.

Пийвах си питието, запалих една-две цигари, когато чух победен вик от кърмата. Ясна работата, празнуваме триумф. Очаквах рибата да е голяма, но не чак толкова.

 

 

 

 

 

 

 

GPS track-а от ваденето на рибата.

 

Ваденето на такава риба с лек такъм като моя е възможно само при перфектно синхронизирана работа в екип. Искам да благодаря на Тото за безупречното управление на лодката. Без него нямахме никакъв шанс. Почести и за Павката, че харпунира рибата и много, ама наистина много ми помогна с ваденето, след което премръзна, докато изчисти добичето.
Слава на Колето, че помагаше през цялото време, че снимаше и най вече за чистенето на рибата, за което аз бях останал без сили.
Медал и за Стьопата, който подгизна на кърмата, чакайки с канджата и най-вече за това, че ме въвлече в тази малка зимна авантюра.
Комплименти и за останалата част на екипажа за прекрасната компания и моралната подкрепа.
Изваждането на тази риба е пример за това как трябва да се работи в екип. Момчета, страхотни сте!

Малко за техническата част на нещата.
Рибата е между 60 и 70 килограма.
Такъмът е:
Въдица Tailwalk salty shape SlowJigging C63 / 150
Макара: Shimano Ocea jigger Limited Edition 1501
Влакно: Varivas avani jigging PE 1.5
Примамка: Xesta Afterburner 150 g
Куки: Owner C'ultiva light jigging 3/0
Рингове: китайски от aliexpress, в които до последно се съмнявах, но се оказа напразно.

Последствията за пилкера бяха близо до фатални:

 

 

Възел - PR knot, вързан с бобина, издържа геройски. Определено това е най-добрият вариант.

 

 

До нови срещи, надявам се скоро пак да имам интересен материал за тук.

10.02.2015

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 9
  • 0

tsk

преди 148 седмици

Браво Фори!
Ясно е, че репортажът е страхотен (имах чувството, че чета Ърнест Хемингуей.. ), но се възхищавам на ентусиазма, амбицията и широко-скроения характер!
Не е лошо да помислиш за един сборник от разкази ...

  • 9
  • 0

Анонимен

преди 148 седмици

Браво, страхотен репортаж!

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още