BIGFISH РЕПОРТАЖ

Щастливият воблер!

Щастливият воблер!

В края на юни закупих един воблер втора употреба от непозната за мен марка и модел. На другия ден естествено отидох да го тествам и още с първото мятане хванах едно щукле към 200 грама. Егати късмета, викам си, при това в този обезрибен гьол. След двайсет минути хванах още едно от същия калибър и се прибрах в нас доволен от покупката

На следващия ден отидохме с жена ми и с един приятел и неговата приятелка на ресторант близо до язовир, естествено, и съвсем случайно двете въдици се озоваха в багажника. Поръчахме и оставихме жените да си лафят, а ние отидохме да метнем по „Два-три пъти, само за пет минути”. Аз си носех десетина воблера, но сложих Bfreeze short bill-a (това пишеше на корема на воблера). Мятах пет минути и хванах щукле към 100 грама. Изкефих се, че воблерът лови на различни места, но след пет минути усмивката ми замръзна. Моят приятел Аделин Тотев видя, че нещо встрани от мен се извъртя и ми вика:

- Някаква риба до теб направи мини цунами, метни вдясно.

На второто хвърляне нещо огромно ми взе и се опита да ми отмъкне пръта от ръцете. Рибата дръпна два-три метра аванс, опитах се да я обърна и да я  надигна леко, и видяхме, че е огромна щука, може към четири-пет килограма. Зъбатата се извъртя рязко и прегриза флурокарбона 0,32 мм, с който по принцип ловя кленове. Чудех се за кое ме е яд повече - за воблера или за рибата. И двамата стояхме като истукани, гледахме тъпо, е, аз и псувах като хамалин. Върнах се при жена ми, а тя ме пита да не ми е лошо, че съм бил много пребледнял. Аделин се спука да се смее.

На другия ден отидох пак там и хванах една щука към трите килограма, но нищо общо с онази, която ми удари преди. Вече не ме беше яд за рибата, а само за воблера.

 

 

Започнах проучване как и от къде да го купя. В България го нямаше, имаше го в e-bay втора употреба от Япония, но стъпваше доста скъпо с доставката. Писах на стената на вносителя, но до този момент не бяха внасяли точно този модел. Колеги ми предложиха същия модел, но с по-дългата лопатка, него го има у нас. Взех го, той също излезе уловист, но играта не беше същата.

 

 

Моделът, който търсех, е разработен от японците специално за руския пазар, а братушките знаят това-онова за спининга. Вносителят обеща да говори с фирмата и да провери дали има налични бройки от този модел, като се ангажира да внесе. Точен мъж, обеща и го изпълни.

След две-три седмици воблерите бяха тук и още на първите два риболова хванах ей това:

 

 

 

На един от излетите някакъв сладкодумен дядо ме заговори, оказа се, че и той лови на спининг от лодка. На другата сутрин влязохме аз, той и Аделин с неговата лодка и ловихме костури.

 

 

Аз реших да пробвам за нещо по-едро и сложих Salmo slider 7 см цвят HOP. Удари ме нещо много сериозно, почна едно дърпане на аванс, една борба… Щуката е добра, викам им, но се оказа клен около килограм. Всички бяхме изненадани, че кленът е ударил на такава щукарска примамка. Вдигнах гордо клена за снимка с воблера в устата, рибата ми изкочи от ръцете и се метна във водата. Е, останах си без снимка.

 

 

След малко успокояване и подигравки от колегите в лодката, старият спинингист почна да ни разказва неговите истории. Едната направо ни втрещи! Разправя дядото, че наскоро намерил една голяма умираща щука до едни храсти с воблер в устата. Това му бил късметлийският, бил хванал на него две щуки по 700-800грама. Извади воблера и ни го показа. Това е твоят воблер, вика Аделин, погледнах го и аз. Ей, вярно! Това си беше моето воблерче. Страшно се зарадвах, къде го намери, бе, човек, как я откри тая риба? 

 

 

Бай Сандо каза, че намерил щуката на 300-400 метра от там, където ми беше скъсала. Воблерът й бил в гърлото и сменил задната кука, че била почнала да загнива, а на коремната й нямаше нищо. Веднага го питахме колко килограма беше звяра и той каза, че я измерил 2,3-2,4 кг. Лафът, че изпуснатата риба е винаги е най-голяма важеше с пълна сила! Ние бяхме убедени, че рибата беше поне 4 килограма! Както и да е, това не е най-важното. Дядото каза, че я е намерил преди месец-месец и половина, а на мен ми скъса в края на юни. За това време да е свалила 200-300 грама, не повече. Шансът това да се случи е едно на милион, ще пусна тото, честно. Като видя колко се зарадвахме на примамката, човекът ми я върна, а аз му подарих два чисто нови воблера и една Меpps-ka понеже е фен на въртящите. За финал хванах една щука.

 

 

Това беше най-емоционалният риболов в живота ми! Трофеите не са най-важното, пожелавам ви приятни мигове с добри приятели и с въдица в ръка!

 

P.S. Воблера Lucky Craft B-Freeze SB 65 SP е в рамка за да ми напомня за интересната история.

 

 

Мишистия

 

15.09.2015

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 0
  • 0

Димитър

преди 108 седмици

Браво Мишо! Голям човек и рибар си! Продължавай да пускаш всички хванато риби, така ще има и за наследниците ни! С уважение и питанье какво направи с онова нещо сипано в красивата - най-красивата бутилка :) Нали не си го разлял по земята ") НАслука и със здраве! Ако мога живи и здрави пак ще ти пратя. Да преям с пържоли ако лъжа!

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още