Любопитно

За Rapala и… Мерилин

За Rapala и… Мерилин

Няма риболовец, който да не е чувал за изкуствените примамки на Rapala, няма и човек, който да не знае коя е Мерилин Монро. Но знаете ли какво е общото между тях? Жокер, холивудската звезда не е имала обичай през уикенда да нахлузва гащеризона и гумените ботуши и да мята спининга през рамо.

Историята на Rapala започва през 30-те години на миналия век във Финландия, когато Лаури Рапала прави първата си изкуствена примамка от корк и основава компания. Днес тя е най-големият играч на пазара, като продава по над 20 милиона бройки на година в 140 страни.

За да разберем обаче как се стига дотук, трябва да се върнем точно 90 години назад във времето. На 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис се ражда Норма Джийн Мортенсън. Майка й и баща й се разделят много бързо, фамилията на детето е сменена на Бейкър и едва двуседмичното бебе е дадено на приемно семейство.

Докато детето расте, преди 88 години или през 1928 г. се ражда Рон Уебър. Той е един от хората с много важно място в нашата история. Завършва университета в Минесота и постъпва в отдел „Продажби” на Goodyear, но понеже бил заклет рибар, решил, че автомобилните гуми не са му по вкуса и станал мениджър продажби за Средния Запад на „Pflueger Fishing Tackle”. В края на 50-те години обаче решил, че вече е достатъчно зрял, за да има собствен бизнес и основава „R. W. Weber Sales”, компания за продажба на риболовно оборудване. Живеел в Минесота и продавал предимно в щатовете Минесота, Уискънсин, Северна и Южна Дакота, които са едни от най-добрите области за риболов в САЩ.

Докато обаче Рон Уебър преживявал още трепетите на пубертета и бягал от училище да ходи за риба, Норма Джийн не си губила времето и се омъжила едва 16-годишна. През войната работела във фабрика, а там я снимал военен фотограф. Съпругът й Джим Дохърти тропнал с юмрук по масата и отсякъл: или аз, или снимките. Разводът бил узаконен на 13 септември 1946 г. Месец по-рано обаче Норма Джийн получила обещание за работа като статист в „Туентиът Сенчъри Фокс” и от кинокомпанията й избират псевдоним – Мерилин Монро.

През 1959 г. Рон решил да отиде с компания да половят на Гъл Уинг Лейк в Канада. Отбили се при Джордж Балмър в Дулут и той им казал, че няма смисъл да бият път, на Пайк Лейк се ловели много хубави риби на примамката „на някакъв финландец”. Както се досещате, Рон не обърнал внимание и отишъл да гони дивото в Канада. Там бил на косъм от люто капо, когато Ал Уолин, един от групата, извадил воблер, какъвто Рон не бил виждал никога преди. Ал го имал от чичо си, който работел в американското посолство в Хелзинки. Продължили да влачат и не след дълго на финландския воблер започнали да удрят риба след риба. Да, марката била Rapala.

През първата половина на миналия век много финландци си потърсили късмета зад океана и в Минесота, че и на север до Големите езера, имало значителна финландска общност. Нормално, имало и финландски магазини, а в тях се срещали и въпросните воблери. Рон побързал да си купи няколко и установил, че работят прекрасно.

Знаем какво става, когато на човек му влезе люспа в мозъка, но когато е и търговец, нещата са още по-интересни. Рон сън не го хващал от мислене дали пък не е докопал златен продукт, който да промени риболова в Щатите. Обадил се на приятеля си Реймънд Остром, който пък имал магазин в Минеаполис, той изпробвал воблерите и също заявил, че явно са специални. Двамата решили да идат до Финландия и да купят повечко примамки. Рон разбирал от продажби на едро, а Рей бил спец по тези на дребно. Работата миришела на пари.

По това време Мерилин Монро се радвала на успеха на комедията „Някои го предпочитат горещо” и сигурно се е смеела как са й трябвали 47 дубъла за репликата „Аз съм Шугър” и цели 59 дубъла на сцената, в която рови в шкафовете и казва „Къде е бърбънът?”.

На 23 септември 1959 г. Рон и Рей най-после издирват адреса на Rapala-Ulstin чрез Финландския търговски съвет в Чикаго и пишат писмото, което ще промени историята на риболова не само в САЩ, но и в целия свят.

Ристо Рапала си спомня, че писмото ги е изненадало страшно много, а и никой не можел да го прочете. Баща му бил няколко километра път пеша, за да го занесе на един учител, който знаел английски и им го превел.

„Знаехме, че част от примамките ни стигат до Америка, ние също изнасяхме малко количество, но не вярвахме, че някой ще иска да ги дистрибутира”, спомня си Рапала.

Съдбата отново се намесва. В интерес на истината, тъкмо по това време семейство Рапала било осъзнало, че този бизнес не може да ги изхрани. Ристо си намерил работа в строителна компания, а Енсио искал да продължи да учи. Да, но нещата тогава не били толкова прости като сега. Пишеш имейл, поръчваш и си взимаш пратката от митницата. Нужни били една камара лицензи, разрешителни, а и логистиката била адски сложна. Да пратиш кораб до САЩ не е като да скокнеш с камиона до Швеция, съгласете се.

Е, в началото кораб не бил нужен, стигал и плажен дюшек, тъй като първата поръчка от 10 февруари 1960 г. била за 1000 воблера с размер 7 см, 9 см, 11 см и 13 см. Потеглила на 19 март. Всеки воблер бил в картонена кутийка с прозрачно капаче, а компанията спазва тази практика и до днес.

Смятайте какви резултати са постигнали Рон и Рей, за да пуснат втората си поръчка още на 18 април. Този път била за 2040 примамки, които отпътували 11 дни по-късно.

Семейство Рапала било толкова впечатлено от постиженията на Рон и Рей, че посъветвали американските си клиенти да пазаруват направо от тях. Иначе казано, от 1959 г. досега Rapala продава примамки само на една компания в САЩ.

Рон и Рей явно имали нюх за бизнес. Рей разчистил мазето на магазина си на кръстовището на 36-о Авеню и Лейк Стрийт в южен Минеаполис и го обявил за офис на новата компания. После двамата получили писмено разрешение от Лаури Рапала и кръстили новата си фирма „The Rapala Company” и се сдобили с търговска марка за Щатите, издадена им от Патентното ведомство.

Горе-долу по това време Мерилин Монро тъкмо се развеждала с драматурга Артър Милър, след като през 1954 г. била изпилила нервите на втория си съпруг – бейзболната звезда Джо Димаджо. Той, горкият, я изтърпял едва 9 месеца.

За разлика от по-скоро мимолетния характер на връзките на Монро, на риболовния фронт се очертавали трайни взаимоотношения – семейство Рапала били предоволни от продажбите, а Рон и Рей получили предложения и от други финландски производители на воблери, но пък нито един от тях не бил семейно производство с четирима синове, които да поемат нещата…

Рей движел администрацията и магазина, а Рон вложил енергията си в развитие на агенция за продажби. Моментът бил чудесен – на пазара се появили по-фини пръчки, навлязъл монофилът и се появила нужда от по-леки примамки. Имало обаче два проблема – Rapala била все още слабо позната марка, а и цената била соленичка. Един американски воблер се харчел за 99 цента, а Rapala излизал на 1,95 долара. Воблерите били наистина леки, замятали се по-трудно и не понасяли лидер, тъй като летежът и играта страдали. А без лидер щуките понякога прегризвали линията.

Рон си вършел работата отлично. Първата година от Финландия пристигнали 3040 примамки, но през втората заявките били за 31 135! Като се сметнат продажбите на Rapala из цяла Скандинавия и на вътрешния пазар, излиза, че семейството реализирало около 60 000 бройки. Потресаващо за времето си.

През 60-те години се засилила и ролята на медиите. Рей бързо усетил накъде духа вятърът и установил отлични отношения с радиопрограми, телевизии, вестници и списания. Не само това, ами и сам участвал в предавания, предлагал материали и организирал екскурзии. Всеки уикенд пред магазина тръгвал автобус с рибари и ги връщал леко махмурлии в понеделник сутринта.

Не щеш ли, през октомври 1961 г. Маршъл Смит, репортер на списание „Life”, бил пратен в Минеаполис за интервюта с играчите на Минесота Вайкингс, нов отбор по американски футбол, който набирал популярност из цялата страна с агресивната си игра. Джим Питърсън, редактор на „Минеаполис Трибюн” познавал Смит от години и го поканил на вечеря заедно с Рей Остром. Маршъл и Рей бързо се надушили, че са луди по риболова, а Рей „случайно” носел няколко воблера. Смит си тръгнал с два от тях в джоба и написал кратко материалче, което пратил на шефа си в Ню Йорк заедно с примамките.

Междувременно Мерилин Монро приключила със снимките на „Непригодните”, където си партнира с Кларк Гейбъл. Режисьор пък е не кой да е, а бившият й съпруг Артър Милър. Явно са запазили взаимно уважение.

Шефът на Смит бил зает човек и намерил време за риболов едва следващата пролет. Отишъл човекът в Мейн, но излетът бил ялов, рибата пасивна и въобще – греда. Накрая сложил воблер Rapala. Хванал костур бас, после и още няколко. Веднага решил, че от историята на воблерите може да излезе материал за списанието.

От онази вечеря през октомври минала половин година. Рей не знаел какво се случва в Ню Йорк и едва през март разбрал, че „Life” е пратил човек във Финландия, за да говори с Лаури Рапала. Казали му, че статията ще излезе през април.

Тук е мястото за едно пояснение. В България можем да смятаме някои вестници и списания за голяма работа, но нямаме никаква база за сравнение със САЩ и „Life”. По онова време това издание е институция от национален мащаб. Рей казва, че целият се е разтреперил, като разбрал за материала, това бил невероятен пробив.

По същото време Мерилин Монро изживява огромни лични проблеми (първо развод, после… хм, нали сте чували за нея и Кенеди), консултира се с психоаналитик и посяга към барбитурати и хапчета срещу безсъние и депресия. Снима се в „Нещо трябва да се даде”, но нещата не вървят.

Април дошъл, но в броя на „Life” нямало статия за Rapala. Това е времето на космическата надпревара, полетът на Юрий Гагарин е на 12 април 1961 г., и мястото просто не стигнало за някакви си воблери, пък ако ще и китове да хващат. Неприятното било, че падне ли материал веднъж, шансовете да бъде отупан от прахоляка и използван отново, били минимални.

Е, Рон и Рей приели нещата философски, сменили името на компанията на „Nordic Enterpises Inc.” и отишли във Финландия, за да си предоговорят условията със семейство Рапала. Стиснали си ръцете, че ще плащат по 38 цента за воблери по 7 и 9 см, по 44 цента за 11 и 13 см и по 70 цента за 18-сантиметровите. При това се задължават да изкупят цялото налично количество до 300 000 бройки между 1 юли 1962 г. и 1 август 1963 г., като реално го плащат при доставката, тоест предварително. Семейство Рапала пък поема ангажимент до 1970 г. да не снабдява друга компания в САЩ или Канада, ако Рон и Рей поръчват по поне 100 000 воблера на година. Американците пък дават 10 000 долара авансово за първите 100 000 примамки, за да подпомогнат финансирането на нова фабрика. В замяна получават 10 % отстъпка от цената до изплащането на сумата. Смело, а?

В началото на август от „Life” се обаждат на Рей и на Рон, че статията за техните воблери гарантирано ще излезе този месец.

На 5 август 1962 г. Мерилин Монро умира в Брентуд, Лос Анджелис, след като поглъща смъртоносна доза барбитурати. Страната е шокирана. „Life” реагира светкавично и пуска корицата „Спомени за Мерилин”. Тиражът е в милиони и милиони книжки, чупи всякакви рекорди, а в същия брой е и материалът „Примамка, която рибата не може да подмине”.

Ефектът за Rapala и Nordic е зашеметяващ. Едва ли не всички рибари в САЩ са видели статията и са прочели, че „Най-ловящата примамка днес са балсови воблери, изработени на ръка сред езерата на Финландия от 55-годишния Лаури Рапала и около двадесет негови роднини и приятели. Популярността на воблерите се дължи на най-простото нещо – рибата е луда по тях. Лови костур, сьомга, щука, пъстърва, тарпон, но все още не е особено наложена. Защо ли? Защото Рапала може да произведе не повече от 100 000 на година. Има поръчки, но не обича да го карат да бърза…”

Заявките към Рон и Рей започват да валят, за нула време се натрупват около 3 милиона. Двамата не могат да ги изпълнят и връщат голяма част от тях, като почти се разоряват заради пощенските разходи. Лаури и синовете му няма как да реагират на огромния скок в търсенето и на пазара настъпва страховит дефицит за примамки Rapala. Търговците крият наличните си количества и ги продават по 25 долара за бройка, а някои риболовни дестинации предлагат воблерите под наем срещу 20 долара депозит и такса от 5 долара на ден. Ако ви се струва малко, дайте си сметка, че това е 1962 г. Тогавашни 25 долара са все едно 250 долара днес!

Това е и краят на нашата история и началото на приказката за Rapala. А през 2008 г. компанията Rapala включва Мерилин Монро в своята Зала на славата за приноса й към развитието на бизнеса. Откъде да ти предполага редакторът на „Life”, че от броя за смъртта на една от филмовите икони на Америка ще се роди икона в риболова…

 

 

Воблери от 1962 г.

 

Рон е затрупан с поръчки....

 

 

Статията от списание „Life”

 

28.06.2016

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още