ПЪТЕШЕСТВИЯ

Вълшебствата на Златна Панега

Вълшебствата на Златна Панега

 Златна Панега е река в Северна България, извираща непосредствено до с. Златна Панега. Тя води началото си от карстовия извор Глава Панега, намиращ се в карстовия каньон Котлен. Изворът представлява огромна водна маса и е един от най - големите у нас. В миналото хората вярвали, че водата е лековита и за това днес старите хора разказват много легенди: стичали се много хора от цяла България-болни и недъгави, за да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. От благодарност хората построили храм на бог Асклепий –бог от древногръцката митология, бог-лечител, покровител на медицината.

Реката която води началото си от извора, хората нарекли на името на дъщерята на бог Асклепий- Панака. С течение на годините името й се изменило на Панега. От къде обаче този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия. Според някои предания от Охридското езеро, според други от Рилските езера. Една от тях гласи следното: Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина, близо до едно от Рилските езера. Един ден той хвърлил кривака си по една непослушна овца, но кривакът му паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато турял в кривака за стари години. Загубил цялото си имане, отчаял се, заскитал се той немил не драг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата е донесла изгубеното му щастие. Така прибавил към името на реката „златна” и станало днешното Златна Панега. И все пак каква е истината? Изворът е карстов и се смята , че черпи водите си по подземни пещери от река Вит. Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът на Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част- от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900 г. се потвърждават и опитно доказват петдесет години по късно от група наши геолози. През 1948 и 1952 г., те установяват, че наистина значителна част от водите на Панега са от река Вит. Тогава се правят и първите подводни изследвания с тежко-водолазна екипировка и се достига 12 м. дълбочина. По съществени резултати в изследване чашата на извора се постигат чак през 1972 г. Леководолази достигат 29 м. дълбочина, а през 1978 г. изследователи правят гмуркане в извора и достигат 32 м. дълбочина. Силното течение и лошата видимост не позволяват на водолаза да продължи. През 1992 г. се подновява изследването на карстовия извор и изследователят леководолаз Красимир Петков навлиза на 230метра от входа и достига 52м дълбочина спрямо повърхността на извора. Проучването е прекратено поради риск за живота на изследователя. Това негово постижение определя Глава Панега като най-дългия и най-дълбокия сифон в България. Някога в миналото реката е извирала от пещерата „Долната дупка”. До нея днес се стига по тясна пътека, която върви над самото езеро по източния бряг. Пещерата е тъмна, но е малка и суха, което я прави лесно проходима. След срещата с мрака в красивата пещера, на другият й край само на два метра от отвора й е карстовият извор на Глава Панега. Натъкваме се на мощен подводен фонтан, бликащ от гърлото на извора, което се намира на дълбочина от 16 м., но е трудно човек да се спусне до него защото подводната струя е доста силна. Гледката е впечатляваща. Цвета на водата е уникален-млечно синьозелен. Изворът формира два естествени басейна: един източен по-голям и друг, западен по-малък, още известни, като горното и долното езеро. Двете езера са отделени от висок варовит блок в който има естествен отвор - сифон чрез който водите на горното езеро се изливат в басейна на долното езеро. Дълбочината на езерата варира от 5м. до 10м. Те са изключително красиви не само със млечно синьозелените си води, но и със красивите нежно бели цветове на водните лилии, зелените стъбла на тръстиките и водораслите, високите тополи и плачещи върби, с които са обрасли бреговете им. В южния край на долното езеро блика вода от три минерални извора с температура 22 градуса и дебит 180 литра в секунда. В римско време при тези извори е имало минерална баня. В миналото се е вярвало, че водата е лековита и затова се стичали много хора от цяла България-болни и недъгави, за да се потопят в лечебният извор и да получат облекчение. Преданието донася, че още през 3 в.н.е., тук е имало древно селище, което наричали Салдобиса. Селището било прочуто най-вече със своя храм, посветен на Асклепий , бог на медицината. За вярващите траки богът е живял в самият карстов извор и по този начин е помагал на болните. На това място е било построено светилище, хората са идвали при изгрев слънце да пият вода за здраве, да пречистят греховете си и за здраве са хвърляли монети в извора. С края на долното езеро започва пълноводната река Панега. Измерванията на хидролози са установили, че дебитът на този забележителен карстов извор достига 4100 л. в секунда и температурата на водата е в границите между 8.4 и 15.4 градуса. Ето защо през зимата реката никога не замръзва. Златна Панега е не само един от най-красивите извори в страната ни, но е и най големият на Балканският полуостров. Вълшебството на реката се крие и в богатата й ихтиофауна. В нейните води живеят разнообразни рибни видове като: речна пъстърва балканка, дъгова пъстърва американка, кефал, черна мряна, мъздруга , костур и др. Това рибно богатство се дължи не само на кристалните води с постоянен дебит и целогодишно постоянната си температура, но и на особеният релеф на бреговата ивица. Реката все още не е засегната сериозно от човешка намеса и е запазила естественият си вид с трудно достъпни брегове. Падналите във водата дървета, множеството островчета обрасли с храсти, залетите площи със шавари - всичко това затруднява сериозно риболовците, но е полезно за рибите. Тези естествени местообитания създават прекрасни условия за тяхното мръстене и за развитието на животински организми, като бентоси и зоопланктон жизнено необходими за изхранването им. Настървени риболовци ежедневно се провират през множеството драки и храсти по течението на реката така, че рибите да не ги забележат и изсипват върху главите им разноцветни воблери или въртящи блесни. Други са с гащеризони и с мухарки в ръка. Ловят на малки изкуствени мухи или на нимфи със златна главичка. Много често прилагат и друга техника, с умряло рибе на тройка на тежко. Хич не са редки случаите да уловят трофейни балканки с дължина над 50 см. В долното течение на реката на грозд от бял или торен червей, както и на ручейник, налитат едри кленове и черни речни мрени. Най много пъстърви обаче се ловят в района на мелницата и над канала, изтичащ от рибарниците. Напълно логично там рибите се привличат от миризмата на гранулираните храни с които се хранят американките в басейните на рибарника. Рибното стопанство е собственост на братя Велеви, доказани специалисти в бранша. То е проектирано с годишен капацитет на производство от 500 тона. Основно в него се отглежда дъгова пъстърва, езерна сьомга и японска пъстърва, която стряска със жълто оцветеното си тяло. Рибата е с изключителни вкусови качества, което се дължи на кристално чистите води на този уникален извор. В наши дни стотици хора от различни краища на България всеки уикенд при изгрев слънце посещават този извор и реката, но не да се потопят в лечебните води за облекчение и изцеление на болести и да се помолят на Бог Асклепий хвърляйки монети във водата, а както разбрахте – и да ловят трофейни риби. Всеки уважаващ себе си пъстърваджия задължително трябва да се докосне до вълшебството на река Златна Панега. Грабвайте въдиците и бързо към това Благословено място!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Д-р Йордан Найденов

19.09.2013

Коментари

Име

Коментар

оставащи символа

Моля въведете следния текст, за да изпратите Вашия коментар.

  • 0
  • 0

предложение

преди 64 седмици

Добре би било в такива статии често да се споменава за режима "Хвани и пусни".

Седмичен бюлетин

Абонирайте се за новини и промоции

Намерете ни в FACEBOOK

Интервю

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Над 100 000 евро плуват в Дунав

Австрийската полиция работи по необикновен случай. Служителите на реда се опитват да установят как над 100 000 евро в банкноти от по 100 и 500 евро са се озовали в р. Дунав, предаде "Ройтерс". До момента разследването няма информация за извършено в областта на В... още